Шок се изписа на лицето му. Той погледна надолу и пое болезнено въздух.
– Ти... победи.
– Както винаги – тя изръмжа и намушка по-силно, докато мечът излезе от гърба му и се заби в скалата, като прикова воина на място.
– Аня! – изстена той и чертите му се сковаха в агония.
– Надявам се, осъзнаваш какъв късметлия си. Няма да ти отрежа главата, нито ще ти изтръгна сърцето. Не днес. Ти ще се възстановиш от раната, а аз ще идвам при теб отново и отново, докато реша, че си страдал достатъчно. И тогава ще те убия. – Тя се обърна и вече тичаше към Хидра, за да помогне на Лушън. Не усети облекчение, че Уилям беше победен. Наистина го беше харесвала досега. Но Лушън беше в опасност, а той беше единственият, който имаше значение за нея.
По пътя тя извади последната кама от ботуша си. Видя, че Лушън се държи за стомаха и че кръвта все още тече от раната. Беше успял да унищожи една от търкалящите се глави и да отреже друга, която сега се търкаляше, за да го нападне. Друга вече беше израсла на мястото ù и замахваше към него. Но той все още стоеше. Все още се биеше. Тя не беше виждала по-впечатляваща гледка. Слаб? Не, мъжът беше невероятно силен.
Тя щеше да падне и да остане на място, ако беше ранена така. Щеше на мига да му даде сърцето си, ако вече не беше влюбена в него. До последния си дъх той щеше да защитава и пази. „Последен.“ Не. О, не.
С препускащо сърце тя приближи до него и замахна към търкалящата се змийска глава.
– Как я убиваме?
– Търси окото! – Лушън се завъртя към Хидра, докато тя удряше към него с опашката си. Той падна на земята, но отново се изправи на крака. – Това е единственият начин, който открих, да унищожавам главите.
Аня скочи върху търкалящата се глава, а малките змийски коси хапеха бедрата ù. Всяко ухапване жилеше като пламъците на ада, но Аня не се отдръпна. Тя заби камата си в едно от очите. Главата моментално се разтърси и малките змии се сковаха, преди да се отпуснат.
По краката ù се стичаше кръв, когато се изправи. В този момент Хидра нападна Лушън, като издърпа краката му. Той отново падна, въздухът изскочи от дробовете му и Лушън изстена.
– Лушън! – Тя се пренесе до него и клекна.
– Добре съм – каза той и се изправи. Олюля се.
Аня беше разсеяна и Хидра успя да забие зъбите си в ръката ù. Тя изкрещя. Болката беше почти заслепяваща. Черна завеса закри зрението ù и кръвта ù пламна. Отрова? Змийска отрова?
„Остани силна!“ Но краката ù трепереха и поддаваха под тежестта ù, неспособни да я удържат. Тогава Лушън се озова до нея и намушка главата в окото. Съществото нададе ужасен писък, който заблъска жестоко в тъпанчетата на Аня, преди главата да падне мъртва на земята.
Точно както преди, друга бързо зае мястото ù.
Аня потрепери и отчаяно се опита да остане на крака. Летаргията драскаше в нея с дълги нокти.
– Остани будна, скъпа! – прошепна Лушън в ухото ù, давайки ù топлина и сила. – Имам идея, но не мога да я изпълня без теб. Трябва да отрежеш главата ù и да я обгориш, докато аз отвличам вниманието ù. Можеш ли да го направиш?
– Лушън... Да. Да, мога да го направя.
„За Лушън всичко.“ Аня стегна гръб и изправи рамене. Зрението ù бавно се проясняваше с всеки премерен дъх, който поемаше и изпускаше от дробовете си и тя видя, че и двете очи на Лушън са сини. Той я целуна и после тялото му се дематариализира и потрепна. Върна се.
Той се намръщи.
– Не съм достатъчно силен, за да взема тялото си. Трябва да го направя с дух.
Тялото му се срина в безсъзнание, но Аня беше свързана с него и видя как духът му го напуска. Той се понесе към създанието, което вече не го виждаше в духовната му форма и накрая реши, че безжизненото тяло вече е мъртво. Хидра насочи цялата си злост към Аня, която се насили да тръгне напред.
„Кучката е моя!“
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Духът на Лушън се пренесе на гърба на Хидра. Тя не му обърна внимание, беше фокусирана върху Аня, която беше оплискана с кръв, порязана и натъртена, и изглеждаше като амазонка, готова да направи всичко, за да спечели битката.
Той бръкна в тялото на Хидра с призрачна ръка и сграбчи душата ù. Тя изрева и го накара да се свие. Ушите му сигурно щяха да прокървят, ако беше в телесната си форма. В паниката си тя скочи към Аня, но той отново дръпна душата ù и я задържа на място.
Той знаеше, че това, което ù причинява, я наранява, тъй като е жива. Тя отново изпищя, но остана на място, сякаш беше вързана. Аня скочи високо и бързо отряза една от главите на създанието. Когато главата се търколи и Хидра изкрещя, от дланта на Аня изригнаха пламъци. Аня заби огъня право в раната, точно когато на мястото ù започна да се оформя друга глава.