Усмивката на Лушън се разшири, докато събличаше бавно Аня, наслаждавайки се на извивките ù и на гладката ù кожа.
– Ще се омъжиш за мен, нали?
– О, да.
– Добре. Знам идеалното място за медения ни месец.
– Раят? Мястото, на което едва не умря? – Ръцете ù отчаяно се бореха с неговите дрехи.
– Не. Раят е точно тук. – Той плъзна два пръста вътре в нея.
Тя изстена и се изви към него.
– Тогава къде?
– Остават три артефакта, които трябва да бъдат намерени. Повечето воини ги търсят. Освен Рейес, който отиде да търси Аерон и Даника. – Той не спираше да движи пръстите си навън-навътре. – Имаш ли желание да се включиш в друго търсене на съкровища?
– Винаги. – Тя се прехвърли върху Лушън и го пое в себе си. И двамата изстенаха от шеметното удоволствие. – Но аз вече намерих единственото съкровище, от което някога ще се нуждая. И като говорим за съкровища, какво ще правим с клетката?
– Ще я задържим. Сега, след като ми напомни, се сещам, че има няколко неща, които бих искал да ти направя вътре в нея.
– Ммм, харесва ми. А може би по-късно можем да опитаме да помогнем на баща ми да си върне паметта. Той и мама заслужават малко щастие след всичко, което са изтърпели.
– Благородна идея.
– Стига приказки! Вярвам, че имаше някакви планове за мен...
Лушън се усмихваше щастливо, докато водеше двама им към кулминацията.