– Стенописи? Какво изобразяваха стенописите? – прекъсна я Лушън. Той се изправи и я прикова с втренчен поглед. От него се излъчваше нетърпение.
Леле! Ако знаеше, че само трябва да заговори за скучни храмове, за да привлече изцяло вниманието му, щеше да го е направила преди дни.
– Е? – настоя той.
Тя сви рамене, показвайки небрежност, която внезапно вече не изпитваше.
– Божествени подвизи на силата, победи. Дори няколко поражения.
Очите му пробляснаха.
– И имаше ли кутия там, Аня?
– Не. Съжалявам. – Тя не обичаше да го разочарова.
Лушън потри с длан лицето си. Тя приближи. Искаше да го докосне, но спря на средата на пътя, несигурна за реакцията му. От толкова близо можеше да види гърдите и ръцете му, а пулсът му биеше диво. Устата ù пресъхна при тази гледка. Татуираната пеперуда вибрираше сякаш... имаше собствени усещания? Жива ли беше?
– Какви мисли препускат през главата ти? – попита той.
– Палави.
Кафявото му око потъмня, а синьото се завихри. И двете се спряха върху мъничката ù униформа в черно и бяло, а зениците му се разшириха.
– Доставя ти удоволствие да ме измъчваш, нали?
Тя сви пръсти и каза:
– Само мъничко. Но не се тревожи, не те набелязвам или нещо такова. Просто мой малък каприз е да тормозя мъжете, които искат да ме убият.
Ярък лъч светлина проби през един облак... Облак? В толкова горещ ден? Тя ли го беше призовала случайно? Не погледна нагоре. Не можеше. Този лъч падна върху лицето му, освети белезите му и хвърли сенки под очите му. В този миг той изглеждаше толкова зъл и зловещ, колкото един мъж може да бъде.
Той изглеждаше сякаш от друг свят. Порочен.
Възхитителен.
Пулсът ù се ускори и зърната ù се втвърдиха като малки стегнати възли. „Докосни ме! Моля те!“
Той не го направи.
Аня трябваше да откъсне поглед от него. Беше толкова глупаво да го желае. Не само заради проклятието ù, а защото Лушън нямаше да направи нищо. „Но няма нищо лошо да го ласкаеш, бездруго му каза, че правиш точно това.“
Освен ако не се влюби в него междувременно. Това щеше да е проблем. Голям. Силата на желанието ù вече беше зашеметяваща. Още малко...
– Аня – каза той и прекъсна мислите ù.
– Какво? – Тя не се обърна към него, но извади ягодова близалка от колана си, разви я и прокара език по върха. От устните ù се изтръгна тих стон. Чудесно. Беше открила близалките преди години, след като един от човешките ù приятели беше умрял в катастрофа с кола. Оттогава те бяха нейната утешителна храна.
Секунда по-късно Лушън беше пред лицето ù (Аня започваше да мрази способостта му да го прави) и издърпа близалката от ръката ù. Очите ù се разшириха, когато я хвърли на земята.
– Хей! Това беше незаслужено.
Той се мръщеше.
– Не яж тези неща пред мен!
– Защо? – Тя вдигна ръце недоумяващо.
– Защото – отвърна той инатливо.
Ароматът на цветя се усилваше, излъчваше се от него, оплиташе се около нея и я омайваше.
– Ако искаш една за себе си, просто шибано попитай следващия път!
– Не искам.
– Тогава...
– Без повече приказки. Трябва да работя. – Той се завъртя и се върна към купчината пясък.
Но не и преди тя да види огъня, който пламтеше в очите му.
Почти уплашена да се надява, тя го огледа по-внимателно. Раменете му бяха сковани, гърбът му беше изправен, сякаш беше глътнал бастун, все едно се бореше със страстно желание. Към нея ли беше отправено?
В Аня се разгоря по-жарка, по-дълбока възбуда. Може би също като нея не казваше това, което мисли. Може би наистина копнееше за нея.
Не можеше да го попита. Той щеше да отрече. Но това водеше до въпроса защо. Защо той не искаше тя да знае? Защо не я желаеше? Очевидно мислеше, че тя е лесна. Явно допускаше, че е била с хиляди други? И какво ли щеше да направи, ако знаеше колко смешна беше тази идея?
– Губиш си времето в този пясък – каза тя с лекомислен тон. Накрая благоволи да му помогне, за да ù обърне отново внимание. „Ела тук и ме целуни!“
– Без повече приказки!
– Губиш го.
– Изчезни!
– Накарай ме!
„Моля те! Пожелай ме, както те желая аз! Дано не греша за това!“
Той не отвърна.
Загриза я съмнение и тя се тръсна на близкия камък с пуфтене.
– Аз искам тези артефакти толкова силно, колкото и ти – оплака се тя. – И твоето пренебрежително отношение не помага на каузата ни.
Това привлече вниманието му. Той се пренесе до нея и я избута на земята. Въздухът изскочи от дробовете ù, когато тежкото му мускулесто тяло внезапно я прикова.