Това го накара да замълчи Той се намръщи и я пусна. После разтърси глава, сякаш се опитваше да я прочисти.
– Знам какво съм – изръмжа той с лека следа от горчивина. – Грозен е мило казано.
Тя замръзна и се взря в прелъстителните му различни по цвят очи. Наистина ли нямаше представа колко е привлекателен? Той излъчваше сила и жизненост. Дива мъжественост. Всичко в него я омайваше.
– Ако знаеш какво си, сладкишче, значи знаеш, че си секси и възхитително заплашителен. – И тя се нуждаеше повече от него. Поредната тръпка прониза гръбнака ù чак до крайниците. „Докосни ме отново!“
Той я загледа свирепо.
– Заплашителен? Това значи ли, че искаш да те нараня?
Тя се усмихна бавно.
– Само ако включва пляскане.
Ноздрите му отново трепнаха.
– Предполагам, че белезите ми не те притесняват – каза той, вече напълно лишен от емоция.
– Да ме притесняват? – Тези белези не го съсипваха. Правеха го неустоим.
По-близо... по-близо... Да, контакт. О, богове! Тя плъзна длани по гърдите му, наслаждавайки се на допира на зърната му и на силните мускули, които я приветстваха. – Те ме възбуждат.
– Лъжеш – каза той.
– Понякога – призна Аня, – но не и за това.
Тя проучи лицето му. Както и да е получил белезите, не е било приятно. Страдал е. Много. Тази мисъл внезапно я разгневи толкова, колкото и я очарова. Кой го беше наранил и защо? Ревнива любовница?
Изглеждаше така, сякаш някой беше взел нож и беше издълбал Лушън като диня, а после се беше опитал да го събере, след като е разбъркал частите. Но повечето безсмъртни оздравяваха бързо, без да остава и следа от раните им. Дори да беше издълбан, Лушън трябваше да е оздравял.
Дали имаше подобни белези по останалата част от тялото си? Коленете ù омекнаха, когато я заля нова вълна възбуда. Беше го наблюдавала от седмици, но не беше зърнала нито веднъж възхитителните му форми. Той някак винаги успяваше да се къпе и преоблича, след като тя си тръгнеше.
Дали я беше усетил и беше останал скрит?
– Ако не знаех, можеше да реша, че си Стръв, както смятат мъжете ми – каза той сковано.
– И какво те кара да знаеш?
Той вдигна вежда.
– Стръв ли си?
„Трябваше да тръгнеш по тоя път, нали?“ Ако го увереше, че не е Стръв, щеше да изглежда, че признава, че знае какво е Стръв. Тогава той щеше да се почувства задължен да я убие. Ако заявеше, че е Стръв, е, тогава той все още щеше да се чувства задължен да я убие.
И в двата случая губеше.
– Искаш ли да бъда? – каза тя с най-прелъстителния си тон. – Защото ще бъда всичко, което поискаш, любовнико.
– Спри! – изръмжа той. Вечно спокойната му маска загуби властта си над лицето му за съвсем кратък миг и разкри зашеметяващо силен огън. О, да изгори дано! – Не ми харесва играта, която играеш.
– Не играя, Цветенце. Кълна се.
– Какво искаш от мен? И не смей да лъжеш!
Ето това беше подвеждащ въпрос. Тя искаше цялата му мъжественост върху себе си. Искаше часове, за да го съблича и изследва. Искаше той да я съблича и изследва. Искаше той да ù се усмихва. Искаше езика му в устата си.
В този момент само последното изглеждаше постижимо. И то само ако играе нечестно. Добре че Непочтена беше второто ù име.
– Бих искала целувка – каза тя, взирайки се в меките му розови устни. – Всъщност настоявам за целувка.
– Не намерих никакви Ловци наблизо – каза Рейес, внезапно озовал се до Лушън.
– Това не значи нищо – отвърна Сейбин.
– Тя не е Ловец и не работи с тях. – Вниманието на Лушън не се отклони от нея, докато махаше на приятелите си да се дръпнат. – Искам да остана насаме с нея за малко.
Уверението му я смая. И той искаше да е насаме с нея? Да! Само че приятелите му останаха на място. Тъпаци.
– Ние сме непознати – каза ù Лушън, продължавайки разговора, сякаш не беше спирал.
– И? Непознати се събират непрестанно. – Тя изви гръб, притискайки женствеността си в набъбналия му член. Мммм, ерекция. Не я беше изгубил, още беше възбуден. – Няма нищо лошо в една малка целувчица, нали?
Пръстите му потънаха в извивката на гърба ù.
– Ще си тръгнеш ли? След това?
Думите му трябваше да я обидят, но тя беше твърде увлечена от удоволствието, което тази прегръдка предизвикваше, за да ù пука. Странна сладка топлина запърха в стомаха ù.
– Да.
И без това целувката беше всичко, което можеше да получи от него, независимо колко силно желаеше нещо повече. И щеше да я получи по всеки възможен начин – с принуда, със сила или с измама. Беше ù омръзнало да си представя целувката му и копнееше за истинска. Трябваше да получи истинска. Най-после. Със сигурност нямаше да е толкова невероятна на вкус, колкото тя мечтаеше.