– Тогава прибери камерата и се махай!
Отново усмихнат, Страйдър най-после направи това, което му беше наредено. Е, поне едното. Натъпка камерата в джоба си.
– Хей! Виждал ли си Парис?
– Не. Защо?
– Той излезе по-рано, за да пазарува и оттогава не съм го виждал, нито чувал.
– Вероятно е с жена. Или с две. Аз не бих се притеснявал за него. Доколкото го познавам, той ще иска да е във върховна форма, преди да се включи в търсенето, което означава, че може да закъснее с няколко дни. Той има нужда от секс дори повече от обичайното напоследък.
– Очевидно не е единственият – изгледа го дяволито Страйдър. – Гидиън ще се ядоса, ако Парис тръгне без него. Предполагам, ще трябва да оставя момчетата да се разберат. Трябва да хвана самолета за Южна Африка. Нямам търпение да започна да търся малката госпожица Хидра и каквото съкровище крие тя.
– Обади ли се на Сейбин?
– О, да. Той е адски развълнуван. Каза, че не са имали никакъв късмет в храма на Тези, за които не се говори, дори с няколко кръвни жертвоприношения. Но той усеща, че там има нещо и не иска да си тръгне.
– Добре. – С малко късмет някой щеше да намери нещо скоро. – Нямах възможност да се пренеса при него. – Умът му беше твърде погълнат от Аня.
Телефонът на Страйдър изпиука шумно. Воинът го извади и го отвори ухилен.
– Като говорим за Сейбин, вече му пратих по имейла снимките ти и той току-що отговори. Смята, че изглеждаш много добре така. Казва, че трябва да позираш по-често.
Лушън падна назад и удари глава в таблата. Веригите издрънчаха.
– Разкарай се! С Аня имаме да уредим нещо.
– Човече, ти си един щастлив кучи син. Бих искал аз да уредя нещо с тази вкусна пастичка.
Очите на Лушън се присвиха и в тях припламна гняв.
– Не говори за нея така!
Страйдър примигна учудено, но подмина забележката.
– Ще остана наблизо, докато разбера, че си свободен. Ще се виждаме, Смърт. Забавлявай се!
Той излезе от стаята, а после от къщата и вратата се хлопна зад него.
– Вече съм сам – извика Лушън.
Никакъв отговор.
– Аня!
Нищо.
Той изчака още няколко минути, после отново извика името ù. Тя отново не отговори. Проклятие! Играеше ли си с него? Наказваше ли го?
Или нещо беше станало с нея.
В главата му изведнъж се появи ужасяваща картина, толкова жива, че той се изпоти. Аня стоеше в средата на апартамента си в Швейцария, а Кронос се извисяваше над нея. Двамата спореха разгорещено.
Демонът на Лушън оголи зъби и Лушън започна да подозира, че картината е истинска. Беше твърде детайлна, чак до капката пот на слепоочието на Аня. Какво си говореха двамата? Той не можеше да чуе и го прободе пристъп на паника.
Дали Кронос не беше решил да я убие сам? Лушън задърпа още по-свирепо веригите, но те не поддадоха.
– Аня!
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
– Искам Всеотварящия ключ, Аня.
Напрегната от внезапното нахлуване, Аня се обърна към своя враг, а сърцето ù запрепуска в гърдите. Той беше тук, близо и лично. Кронос – новият крал на боговете. Гадно копеле. Същият, който беше наредил на Лушън да я намери и да я убие като животно.
Хей, от това ще стане страхотна реклама в сайт за запознанства, помисли Аня сухо. Могъщ НБМ6 със склонност да поръчва убийства, търси НБЖ7, да му помага да управлява света. Интересувате ли се? Погалете егото ми и ми дайте всичко, което ви е скъпо!
– Аз искам вечен мир – отвърна тя, – но не винаги получаваме това, което искаме. Нали?
Кронос стисна зъби.
Аня беше дошла да се преоблече. Беше успяла да го направи и се беше преобразила от повлекана до изключително сексапилна жена за няколко минути. Благодарение на... не на боговете, със сигурност, Кронос не се беше материализирал тогава. Тя не искаше друг мъж, освен Лушън, да я вижда гола.
Лушън.
Толкова много мислеше за него, че не беше осъзнала появяването на Кронос в апартамента ù в Цюрих, докато не беше проговорил. Това не беше типично за нея. Обикновено тя знаеше. Обикновено го усещаше и бягаше.
Можеше да се пренесе и тогава, но не го направи. Внезапно ù се прииска да чуе какво има да каже големият тъпак. Дали възнамеряваше да се оплаче от Лушън?
– Ключът – каза троснато Кронос. – Дай ми го!
– Вече говорихме за това, шефче. Отговорът ми не се е променил.
Той направи кръг около нея, без да откъсва свирепия си поглед от нея. Беше толкова близо, че сребристата му брада гъделичкаше брадичката ù. Дългата му бяла роба забърсваше краката ù, а ароматът му на амброзия се носеше около нея. От Кронос се излъчваше мощ.