Гърците също бяха могъщи. Зевс с неговите светкавици и Хера със склонността ù към ревниви отмъщения. Но това същество ги беше покосило, сякаш бяха нищожни мухи и с радост щеше да направи същото и с нея.
Той се извиси неочаквано. Изражението му се изясни.
– Видях взаимоотношенията ти със Смърт.
– И? – каза тя, като се опита да не разкрие и грам тревога. На кои взаимоотношения беше станал свидетел? Идеята да е видял това, което се случи току-що в спалнята на Лушън, я отврати. – И какво?
– Ти го харесваш.
– Отново и какво? Аз харесвам много мъже.
„Моля те, дано не усети лъжата в гласа ми!“
– Дай ми Всеотварящия ключ и аз ще го обвържа за теб. Ще бъде твой, за да го командваш завинаги.
О, това беше изкушаващо. Кронос вероятно нямаше идея колко велик дар предлагаше. Най-после щеше да е на равна нога с мъж. Щеше да има Лушън за колкото време пожелае, а когато ù се поиска той да направи нещо за нея, да знае, че той ще го направи. Но тя се беше борила векове, за да избегне такава съдба. Не можеше да обрече друг на нещо подобно, особено когато става дума за горд мъж като Лушън. Той вече беше обвързан с демона си. А освен това едва беше освободен от смъртното проклятие на Мадокс. Да ограничи свободата му, щеше да е престъпление.
– Не. Съжалявам. Ще ми омръзне за седмица. Точно сега опитите му да ме убие ме развеселяват и се наслаждавам да си играя с привързаността му, но... – Тя сви рамене, сякаш вече ù беше писнало. – Защо просто не вземеш ключа от мен? – Тя трепна с мигли към него невинно. – Защо ти не ме убиеш вместо да караш него?
Кронос отново се намръщи.
– Това би ти харесало, нали?
– Може би мъничко – тя чу гласа на баща си в главата си така ясно, сякаш беше изрекъл думите вчера, а не преди толкова много години.
– Ще има мъже, които ще се опитат да те убият заради дара, който ще ти дам, защото грешно ще мислят, че това е начинът да го спечелят от теб.
– Да ме убият? За какво? Не разбирам. – Тя недоумяваше. – Няма значение. Просто не ми го давай, каквото ù да е! Не искам повече мъже след мен. Просто ме пусни!
– И да рискувам отново да те намерят и затворят? Не. Скоро ще осъзнаеш, че ползата, която ще ти донесе ключът, си струва рисковете. Никога няма да бъдеш обвързана отново. Ще бъдеш способна да пътуваш навсякъде, където пожелаеш, само с мисъл. Ще бъдеш свободна. Винаги.
– Ключ? Татко...
– Чуй ме! Ако могат да те убият, могат да го вземат от теб, но този, който нанесе смъртоносния удар, ще бъде лишен от сили до края на живота си. Заради това мнозина ще те оставят на мира. Някои обаче ще забравят последствията в жаждата си да контролират силите на ключа. Слушаш ли? – беше я сгълчил той, разтърсвайки я. – Внимавай! Ключът трябва да бъде даден доброволно, за да остане силен получателят му. Но тогава ти, даващата, ще бъдеш оставена без сили. Защото ключът е жив. Той е част от теб и попива сила от теб, която ще бъде прехвърлена, ако го дадеш на друг. Разбираш ли сега?
– Не!
– След като го вземеш, никога не го давай! Той е твой. Моят дар за теб. Доказателство за моята любов.
С насълзени очи тя беше отворила уста да попита дали той ще остане без сили, като ù даде мистериозния ключ, но той вече беше взел нещата в свои ръце, така да се каже, и беше започнал да отслабва.
– Няма да го използвам срещу теб – каза тя на Кронос сега. – Поне не отново.
– Както каза, вече говорихме за това. Ще го направиш.
– Само за родителите ми. Което означава, че ще го направя само ако отново ги плениш.
– Нямам желание да приемам думата ти. Ти си известна лъжкиня.
Не можеше да отрече това. Не и без да излъже.
– Виж, и двамата знаем, че искаш Лушън да ме убие, но това ще го остави без сили, докато ти ще запазиш своите. Ключът ще бъде на разположение, но той ще бъде твърде слаб, за да играе за него, оставяйки игрището отворено за теб. Бих могла да му кажа. Тогава той би могъл да ти каже да идеш да си го начукаш.
– Не вярваш в това, иначе щеше да си му казала вече.
Може би. Може би не. Тя не беше казала на Лушън, не заради това, което той би причинил на Кронос, а заради това, което би причинил на нея. Например, да я изостави завинаги. Тя не беше сигурна също така дали изобщо щеше да ù повярва? Вероятно щеше да реши, че си е измислила всичко, за да го държи на разстояние.
– И двамата знаем, че това няма да го спре да ми се подчини – каза Кронос. – Той обича воините си твърде много, за да ги гледа как страдат, дори ако цената за тяхната свобода, е неговата собствена.