На краката си носеше непривлекателни черни панталони, които ù висяха, а кецовете ù бяха тежки и мъжки.
– Ще нахлуя мощно в теб, а после ще те обърна и ще ти позволя да ме яздиш.
– Не говори такива неща! – сгълча го тя без дъх и дръпна яката на ризата си. – Ти си зло и... и...
– Мъж, който копнее за докосването ти. – В характера му имаше лоши черти, но не беше зъл. Не убиваше безразборно, не изнасилваше. Той и приятелите му наливаха пари в Буда, укрепваха икономиката, осигуряваха храна на нуждаещите се. Това все пак беше нещо, нали?
Ловците бяха злите. Те представяха света в черно и бяло, за да оправдаят непреклонния си стремеж към „Утопия“, посичайки всеки човек, който се озовеше на пътя им.
Дъхът на жената спря.
– Представям си те гола дори сега – насили се той да продължи. – Кожата ти е зачервена, зърната ти са твърди, а между краката ти се събира влага.
Тя ахна и затвори очи.
– Ссспри! Моля те!
– Жадуваш за мъжко докосване, нали, скъпа? – „Какво беше името ù, по дяволите?“
Никога не помнеше имена. Можеше да чука една жена само веднъж, затова нямаше нужда да помни. Освен това не искаше да извика грешно име при толкова страст. Жените се обиждаха от това.
– Ела тук! Нека ти дам това, от което се нуждаеш!
– Това не е правилно. – Вдиша тя, но пристъпи към него.
Веригите го ограничаваха, затова той не можеше да стигне до нея. Трябваше да я убеди тя да легне върху него.
– Твърд съм за теб. Членът ми жадува за теб. Само за теб.
Кожата ù настръхна.
Беше почти красива с озареното от възбуда лице. Миглите ù бяха най-дългите, които той беше виждал някога, и се разперваха като опашка на паун.
– Докосни гърдите си заради мен! Те искат да бъдат докоснати.
Тя колебливо се пресегна и направи това, което той ù нареди. Отново ахна.
– О!
– Добре. Това е добре.
– Аз... аз...
„Не ù давай време да мисли!“ Но, докато ù се наслаждаваше, той губеше концентрацията си.
– Разкопчай панталоните си и бръкни под тях вместо мен! И под бикините. Докосни клитора си! Разнеси влагата си наоколо!
Тя започна да изпълнява нареждането му, но замръзна с ръка на плоския си корем.
– Не мога. Не трябва.
– Можеш. Трябва. Искаш го, знаеш, че го искаш. Толкова е хубаво.
– Не, аз... – Тя поклати глава и в очите ù блестеше ужас, сякаш след секунди щеше да се пребори с властта му над ума ù.
Разтърсиха го объркване и шок. Тя не трябваше да е способна да се бори с него.
– Клиторът ти плаче за твоето докосване... сладка. Но ако не искаш да се докосваш сама, ела тук и аз ще го направя. Ще те лижа, докато не закрещиш.
Тя вече вървеше към него, преди той да е довършил последната дума. Той вдиша облекчено. Почти... успя...
– Само още малко, скъпа. Само малко по-близо!
Но точно преди тя да стигне до него и преди той да смъкне със зъби панталоните ù и да потопи език в горещата ù сърцевина (въпреки че смяташе да не я доведе до оргазъм, докато тя не го яхнеше), тя отново замръзна.
– Продължаваш да ме наричаш сладка и скъпа.
– Това е, защото си сладка. Не мога да те стигна така – каза той, опитвайки се да не хленчи. – Ела само малко по-близо! – повтори той. – Толкова се нуждая от теб.
– Как се казвам? – Тя вече не звучеше толкова нежно.
Заля го паника и той стисна зъби.
– Какво значение има едно име? Ти ме искаш и аз те искам.
Тя се намръщи и се отдръпна от него.
– Дори не знаеш името ми, но си готов да спиш с мен?
– Няма да спя.
– Казаха ми да не ти се доверявам. Казаха ми да не те приближавам.
Паниката му се увеличи, а надеждата започна да се изпарява.
– Скъпа, нека...
– Млъкни! – Тя се намръщи и разтри слепоочията си. – Не знам как ми причини това, как ме доведе до това състояние, но точно сега не ми пука. Но повече никога, никога не го прави или няма да чакам да намерим кутията, преди да те убия.
Тя се отдалечи, отвори тежката врата и я тръшна зад себе си, като го заключи вътре. Сам.
Щеше да продължи да отслабва. Мамка му!
* * *
Мадокс носеше поднос с храна към тъмницата. Не му харесваше, че трябваше да заключат Аерон по този начин, но и той, както и другите воини, не намираше друго решение. Някога Аерон притежаваше най-силната воля между тях. Свиреп, но верен и последователен, той притежаваше строг самоконтрол като Лушън и беше толкова избухлив, колкото беше самият Мадокс.