— Да, макар че не знам за какво.
— Добре тогава, върнете се след малко.
Излязох и натиснах кончето на асансьора. Момчето — с превит одве гръб поради напредналата възраст и с дълги жълтеникавобели мустаци — беше само в клетката.
— Суийт ми каза, че може би имате представа откъде да си набавя един галон от бялата вода — казах му аз.
— Той е откачил — изсумтя момчето и додаде, понеже си замълчах: — Оттук ли ще си тръгнете?
— Да, след малко.
То затвори вратата. Аз се върнах при Суийт. Той ме поведе по един специален коридор, свързващ съда със сградата на затвора, която беше отзад. Остави ме насаме с Котън в малка, облицована с котелна стомана килия. Двата дни, прекарани в затвора, не се бяха отразили никак добре на началника на кесадската полиция. Лицето му бе посивяло, целият беше вързоп от нерви, а като говореше, трапчинката на брадичката му сякаш се гърчеше. Нямаше какво да ми каже, освен, че бил невинен. Единственото, което ми дойде наум, беше:
— Възможно е, но сам си го навлече. Всички улики сочат към теб. Не знам дали са достатъчни, за да те осъдят — това зависи от адвоката ти.
— Какво искаше? — попита Суийт, когато се върнах при него.
— Да ми каже, че е невинен.
Той се почеса пак по адамовата ябълка и попита:
— Че това има ли някакво значение за вас?
— Ами да, по цели нощи не мога да заспя. Хайде, ще се видим пак.
Отидох при асансьора. Момчето ми бутна в ръцете увита във вестник бутилка от един галон и рече:
— Десетачка.
Платих му, прибрах шишето в колата на Фицстивън, открих къде е местната поща и поръчах разговор с аптеката на Вик Далас в Сан Франциско.
— Искам — казах на Вик — петдесет и осем грама от онази смеска — каломел-ипекак-атропин-стрихнин. Ще изпратя човек от агенцията да прибере пакетчето още тази вечер или утре сутринта. Разбрахме ли се?
— Щом казваш. Но ако убиеш някого, ще те помоля да не разгласяваш откъде си я набавил.
— Ами да. Ако някой умре, то ще е, защото не съм дипломиран аптекар.
Поръчах втори разговор със Сан Франциско — този път с агенцията — и разговарях със Стария.
— Можещ ли да ми отделиш още един детектив?
— МакМан е свободен или ако предпочиташ, той може да смени Дрейк.
— МакМан ще ми свърши работа. Прати го в аптеката на Далас да вземе нещо за мен. Той знае къде е.
Стария ми съобщи, че няма нови сведения за Арония Холдорн и Мадисън Андрюс.
Върнах се в къщата в заливчето. Имахме компания. Три непознати коли бяха спрели на алеята и пет-шест репортери се въртяха на верандата около Мики. Прехвърлиха въпросите си върху мен.
— Мисис Колинсън е тук, за да си почине — рекох. — Никакви интервюта и снимки. Ще я оставите на мира. Ако има нещо ново, аз лично ще се погрижа то да стигне до вас — до онези, които не я закачат. Единственото, което мога да ви кажа сега, е, че Финк е задържан във връзка с бомбата.
— А за какво е дошъл Андрюс? — попита Джак Сантос.
Не се изненадах — очаквах го да се появи, щом напусне скривалището си.
— Попитайте него — отвърнах. — Той се грижи за работите на мисис Колинсън. Нищо тайнствено няма в идването му тук.
— Вярно ли е, че са в лоши отношения?
— Не.
— — Тогава защо не дойде по-рано — вчера или оня ден?
— Питайте него.
— А вярно ли е, че е затънал до сливиците в дългове, или по-скоро е бил — преди да започне да се грижи за наследството, останало от Легет?
— Питайте него.
Сантос разтегна в усмивка тънките си устни.
— Няма нужда — вече питахме кредиторите му. А има ли нещо вярно в слуха, че мисис Колинсън и мъжът й са се скарали, защото тя била в много дружески отношения с Уидън — няколко дена преди да убият Колинсън?
— Нито дума вярна. Много жалко — представям си какво бихте раздухали от една такава работа.
— Може и да пораздухаме нещо — отвърна Сантос. — Вярно ли е, че тя е в лоши отношения със семейството на съпруга си и че старият Хюбърт бил казал, че е готов да похарчи и последния си цент, но тя ще плати, ако е замесена в смъртта на сина му? Виж, това не го знаех.
— Я не дрънкай глупости. Че нали за Хюбърт работим сега, като се грижим за нея — той ни е клиентът.
— А вярно ли е, че мисис Холдорн и Том Финк са били пуснати на свобода, защото заплашили, че ако ги дадат под съд, ще кажат всичко, каквото знаят?
— Ти започна да ме будалкаш, Джак. Андрюс още ли е тук?
— Да.
Влязох вътре и повиках Мики.
— Виждал ли си Дик?
— Мина с колата оттук две-три минути след пристигането на Андрюс.