Същия следобед от Кесада пристигна Роли, за да ми извести, че Фицстивън се бил свестил — колкото да бъде разпитан от Върнън. Казал на окръжния прокурор, че не видял бомбата и изобщо нищо не видял — нито кога, нито как, нито откъде била попаднала в стаята, но смътно си спомнял, че чул лек звън, като от счупено стъкло, и тъп звук от падането на нещо миг след като ние с Финк сме излезли. Заръчах на Роли да предаде на Върнън, че ще гледам да намина покрай него на другия ден и да не пуска Финк. Заместник-шерифът обеща да му каже и си тръгна. Ние с Мики останахме на верандата. Нямаше какво да си кажем — както впрочем през целия ден. Тъкмо палех цигара, когато от вътрешността на къщата се чу гласът на момичето. Мики се извърна и каза нещо, като спомена и името господне. Аз го изгледах сърдито и попитах:
— Добре де, кажи — прав ли съм, или не?
Той ми върна не по-малко сърдит поглед, заяви, че предпочитал да не съм прав, и се махна. Аз го изругах и влязох вътре. Мери Нуньес, която бе тръгнала да се качва по стълбите, побърза да се оттегли обратно в кухнята, като вървеше заднишком и не откъсваше от мен безумни очи. Изругах и нея и се качих горе, където бях оставил МакМан да варди пред стаята на момичето. Той избягваше да ме гледа в очите, така че включих и него в броя на изруганите.
Габриел прекара останалата част от следобеда, като пищеше, молеше и плачеше за морфин. Вечерта направи пълно признание.
— Казах ви, че не искам да съм злонамерена — започна, като мачкаше завивките в трескавите си ръце. — Обаче ви излъгах. Искам. Винаги съм искала, винаги. Исках и с вас да сторя същото, както с останалите, но вече не ми трябвате — искам само морфин. Няма да ме обесят, знам. А какво друго ще направят с мен, не ме интересува, стига да получавам морфин. — Изсмя се злобно и продължи: — Прав бяхте, когато казахте, че събуждам у мъжете най-лошото — защото го искам. Исках го и наистина го постигах — освен с доктор Рийз и Ерик. Не знам каква беше причината. Но и с двамата претърпях неуспех, а междувременно допуснах да научат твърде много за мен. Затова бяха убити. Джоузеф даде опиат на доктор Рийз, а аз го убих. След това внушихме на Мини, че тя е сторила това. Убедих Джоузеф да убие Арония и щеше да го направи — би направил всичко, което поискам от него, — ако не бяхте се намесили. Накарах Харви да убие Ерик вместо мен. Бях обвързана с Ерик… по закон… свестен мъж, който искаше да направи от мен почтена жена. — Габриел се изсмя отново, облиза устни. — Ние с Харви трябваше да намерим отнякъде пари, а аз не можех — боях се да не бъда заподозряна — да поискам от Андрюс. Затова инсценирахме отвличането ми, за да се доберем до по-голяма сума. Жалко, че убихте Харви — той беше великолепен мъж. А бомбата я имах от няколко месеца. Задигнах я от лабораторията на баща ми, когато правеше опити за една филмова компания. Не беше голяма и винаги я носех със себе си — за всеки случай. Тогава в хотелската стая исках вас да взривя. Между нас с Оуън не е имало, нищо — и това беше лъжа. Никога не е бил влюбен в мен. Исках да ви убия, защото бяхте…, защото се боях, че се приближавате до истината. Имах температура и когато чух, че двама души излизат от стаята и вътре остава един, бях сигурна, че това сте вие. Вече беше късно, като видях, че е Оуън — бях отворила вратата и метнала бомбата. Ето, получихте каквото искахте. Дайте ми морфин. Вече няма защо да си играете с мен. Дайте ми морфин. Спечелихте играта. Можете да напишете признанието ми — аз ще го подпиша. Вече е излишно да се преструвате, че си заслужава да ме лекувате и да ме спасите. Дайте ми морфин.
Сега беше мой ред да се изсмея.
— А няма ли да си признаеш, че си взривила парахода „Мейн“?
Последва още един пристъп, който ми се стори ад — цял час, — докато тя пак се изтощи. Криво-ляво изкарахме нощта. Габриел спа малко повече от два часа — половин час повече в сравнение с предишната нощ. Аз придремвах в стола, когато имах тази възможност. Някъде на разсъмване ме разбуди нечия ръка, която шареше по сакото ми. Запазих равното си дишане и леко открехнах очи, колкото да ми просветне между клепките. В стаята едва бе развиделяло, но доколкото можех да видя, Габриел си беше в леглото, макар да не можех да различа дали спи, или е будна. Главата ми беше отметната назад и почиваше на облегалката. Не виждах ръката, която пребъркваше вътрешния ми джоб, нито продължението й, което се спускаше през рамото ми. Обаче усетих мириса на кухня и предположих, че е много мургава.