Да види тези воини след толкова много години, беше като удар в корема. Какво правеха тук? Защо бяха дошли тук?
Парис изстена, привличайки вниманието му. Предмишницата на воина беше счупена толкова лошо, че костта прозираше през кожата. Аерон беше… Мадокс се намръщи. Аерон беше вързан с белезници за парапета и ругаеше шумно. Кръв капеше от челото му като червена река.
– Да убия. Трябва да убия – каза той, гласът му беше плътен и злостен. – Нуждая се от кръвта им. Ммм, кръв.
Точно както Титаните бяха обещали, Ярост сигурно го беше обзел. Това означаваше, че нуждата да убие тези четири жени го беше погълнала. Трябваше ли да бъде оковаван, докато Повелителите не намереха начин да спасят жените или докато не умряха?
При тази мисъл омраза изпълни Мадокс. Омраза към Титаните, че бяха докарали приятеля му до тази точка. Омраза към гърците за първоначалното проклятие, към Ловците за безмилостното преследване и най-вече към себе си за това, че беше отворил кутията в онази гибелна нощ.
– Какво става? – попита Мадокс. Това, че не нападна, доказваше колко много го беше променила Ашлин. – Да не би да задействахте някой от капаните на хълма?
Няколко от мъжете го погледнаха, но повечето го пренебрегнаха.
– Не – промърмори Сейбин. – Тези ги избегнахме.
– Бомба – каза Рейес, без да си дава труда да погледне нагоре. Той беше зает да сваля ботушите си, които на практика се бяха стопили върху краката му. Усмихваше се.
– Някоя от нашите ли? – настоя Мадокс, като не се доверяваше и на дума от устата на Сейбин.
– Не. Знам добре как да не взривявам нашите. – Рейес въздъхна и най-после благоволи да погледне към него. Беше объркан. – Защо не се нахвърляш върху мен?
Бърз като мълния, Мадокс извади кама и я метна към воина. За мигване на окото той извади друга и я метна към Лушън. Ножовете прелетяха над лявото рамо на всеки от мъжете и се забиха в стената зад тях.
– Не се съмнявай, че ако някога планирате нещо такова отново, ще ви убия.
Погледът на Лушън беше празен. Изглеждаше спокоен, но Мадокс усети нещо да клокочи под гладката повърхност. Чертите му бяха изопнати, сякаш беше леден блок, който е бил удрян твърде много пъти. Беше ли готов да се пукне.
– Трябва да си доволен, че не успяхме да я намерим. Аз поне съм. Ловците ни изиграха. Привлякоха ни на определено място и ни поздравиха с бомби.
Бомби. Значи наистина беше избухнала нова война. Мадокс слезе до долу, стиснал зъби. Заобиколи подскачащия Аерон и беше ударен в бедрото за усилието. Беше по-добре, отколкото да бъде намушкан, предполагаше.
– А защо Сейбин е тук? – Той не се обърна към въпросния мъж. – Той ли доведе Ловците?
– Очевидно Ловците вече са били тук. Сейбин ги е последвал и сега иска да му помогнем да намери димУниак. – Рейес хвърли съсипаните ботуши настрана. Кървящи и сълзящи мехури покриваха босите му крака.
– Съжалявам, че ти натрапихме старите ни приятели. – Парис стисна счупената си ръка и я удари в стената, намествайки костта обратно. Трепна и пребледня. – Но е удивително какви решения взима човек, когато мозъкът му е пръснат по дансинга на нощен клуб.
Лушън подпря длан на стената и се облегна с гримаса.
– Докато се ориентираме, Ловците ги нямаше. Не бяха оставили следа и не знаехме дали не чакат в засада в хотела на Сейбин. Тук поне знаехме, че всички ще сме в безопасност, след като Торин наблюдава района.
– Те знаеха какво правят и очевидно се бяха подготвяли дълго, дълго време – каза Рейес. – Това, което искам да знам, е защо не се задържаха, за да ни отрежат главите, докато сме негодни.
– Планират нещо друго. – Парис вдигна рамо. – Сигурно е така.
Всички погледнаха Сейбин. Той сви рамене.
– Искат кръв. Очаквайте всичко!
Рейес кимна.
– Трябва да се въоръжим и да ги намерим, преди да опитат нещо друго.
Сейбин почисти лице с тениската си и каза:
– Помня времето, когато щяхте да предпочетете да се разделите с приятелите си, вместо да нападнете Ловци.
– Не – каза му Лушън. – Разделихме се с приятели, които искаха да унищожат цял град и всички в него. Разделихме се с приятели, които нападнаха един от нас.
Сейбин се завъртя, а погледът му беше решителен.
Мадокс огледа фоайето, изучавайки изтощената група един по един.
– Къде е Торин? – попита той.
Настъпи тежко мълчание.
– Не се ли е върнал от гробището? – отвърна с въпрос Лушън.
Гробище? Торин беше излязъл извън крепостта? Какво още беше пропуснал Мадокс, докато беше мъртъв?