„Той се нуждае от теб“ – беше казала богинята Аня.
Ашлин не мислеше да казва на Мадокс за Аня, защото той щеше да ù задава въпроси, на които тя не искаше да отговаря. Знаеше какво трябва да направи, за да го освободи от проклятието (не че ù харесваше, но щеше да го направи) и не можеше да му позволи да я спре. Не можеше да си позволи да се откаже. Мисълта, че ще го остави, я изпълваше с отчаяние.
„Не искам да се сбогувам.“
Сълзите всеки момент щяха да напълнят в очите ù, но тя се насили да се усмихне. Това беше нейната приказка и тя щеше да спаси своя принц. „Само… Не казвай сбогом! Още не.“ Щеше да се наслади на остатъка от деня с него, да говори с него и да го докосва, както не беше в състояние, докато лежеше в болницата.
– Искам те – каза му тя. – Толкова силно те искам.
– Аз също те искам. – Във виолетовите му очи внезапно проблесна порочност. – Имам чувството, че е минала цяла вечност, откакто те докосвах за последен път.
Но те просто се взираха един в друг, никой от тях не протягаше ръце към другия.
– Искам да знаеш… – Тя прехапа устна и се загледа към обутите си в ботуши крака. Време за признания. – Обичам те.
Мадокс беше шокиран, устата му се отвори, а после се затвори.
– Знам, че е прекалено скоро – каза му тя, – животът на двама ни е бил твърде различен и аз съм отговорна за много от гадостите, с които е трябвало да се занимаваш през последната седмица, но не мога да овладея чувствата си. Обичам те!
Най-после той се пресегна. Докосна леко с пръсти бузите ù и я принуди да го погледне. Нежността надделяваше над шока.
– И аз те обичам. Толкова много. Аз съм избухлив мъж с бурни емоции, но не искам никога да се страхуваш, че те ще бъдат насочени към теб. Аз не мога да те нараня. Би било по-лошо, отколкото сам да си изтръгна сърцето.
В Ашлин запърха радост, по-силна, отколкото беше мислила, че е възможно. Сълзи напълниха очите ù. Тя се облегна на гърдите му, нуждаейки се от него повече, отколкото преди. Той наведе глава бавно… чисто изкушение… без погледът му да изпуска нейния. Устните им се долепиха в нежна целувка на красота и любов.
Езикът му се плъзна в устата ù. Отново и отново, сякаш цяла вечност, той я целуваше, поглъщаше я и ù се наслаждаваше. Тя усети въодушевлението и учудването му – и двете емоции бяха отразени в нея…
– Обичам те – каза тя отново.
– И аз те обичам. Нуждая се от теб.
Една по една той премахна дрехите ù, а после и своите. Ашлин ликуваше с разкриването на всеки нов сантиметър кожа. Той беше толкова голям и твърд. Толкова… неин. Тя копнееше да го докосва. Наслаждаваше се на допира му и се опитваше да го запомни. Той беше обуздана свирепост и я обичаше.
Когато го чу да произнася тези думи, тя беше изпитала несравнимо усещане за спокойствие. Веднъж, след като се разболя за първи път, той беше нарекъл тази крепост неин дом. И наистина беше. Беше единственият дом, който тя бе познавала. Беше невероятно, че този дом ù беше даден от мъж, свързан с насилие. Че той е този, който пропъди спомена за облицованите стаи, побъркващия шум, самотата и предателството. Това беше… изключително.
– Ще ти покажа рая – каза той. – С уста и с ръце. – Той се отпусна на колене.
– Не. – Ашлин сграбчи раменете му и го издърпа нагоре.
Той се намръщи объркан.
– Мой ред е. – Този път тя коленичи. И му показа рая. Ашлин обгърна с уста твърдия му и горещ член и го пое чак до задната част на гърлото си. Никога не го беше правила преди, но знаеше как става – беше слушала описанието в подробности от безброй жени.
Ръцете му стиснаха косата ù и той изстена.
– Ашлин!
Никога не беше мислила, че изпълнението на този акт ще ù хареса, но Ашлин откри, че ù носи неописуема радост. Обожаваше да доставя удоволствие на Мадокс. Тя го засмукваше и придвижваше устата си надолу и нагоре, като се наслаждаваше на начина, по който той потръпваше. Правеше кръгообразни движения с език по върха на члена му, а след това се спускаше до основата, като обхващаше с ръка тестисите му. Тя изпитваше по-силно удовлетворение от удоволствието на Мадокс, отколкото от всичко, което някога беше правила. То я караше да изпитва болезнена нужда, превръщаше я в робиня на желанието.
Той се тласна силно към нея, усети какво прави и се опита да се възпре. Но Ашлин увеличи скоростта си. Тя искаше да поеме всичко, което той можеше да даде. Искаше той да е груб, а не да се възпира.
– Ашлин! Ашлин! – С рев той изля горещото си семе в нея.
Тя пое всичко. Когато последните тръпки преминаха през тялото му, Ашлин се изправи на треперещите си крака. Клепачите му бяха притворени, а долната му устна беше подута, сякаш я беше дъвкал, за да не се разкрещи от удоволствие и агония. Лицето му беше покрито с онази скелетна маска, позволявайки ù да види и мъж, и звяр. И двамата се взираха в нея с любов, с нежност и с желание, което беше толкова дълбоко, че изглеждаше безкрайно.