– Тя направи своя избор.
Мадокс се страхуваше, че ако Ашлин видеше как Аерон удря жената, отново ще поиска да си тръгне и отново ще настоява да я отведе у дома.
– Успокой се! – каза той на Даника. – Той само трябва да те придружи до града.
– Лъжец! – тя изръмжа и ритна в корема Аерон.
Воинът дори не трепна. Отвращение се появи по лицето му и той стисна юмрука си, който още държеше във въздуха.
– Предупредих те.
– Спри! – извика пресипнало Ашлин.
Мадокс отвори уста, за да изрече своята заповед. Нямаше нужда да си прави труда. Рейес го изпревари. В един миг беше в далечния край на стаята, в следващия беше до Аерон, стиснал юмрука му. Двамата се гледаха свирепо дълго време.
– Не я удряй! – каза Рейес. Мадокс никога не беше чувал по-смъртоносна заплаха.
Преди да свали ръката си, в очите на Аерон се разрази гняв. Беше ли излъгал? Дали указът на боговете вече не пускаше корени? Дали не се бореше с огромното си желание да нарани Даника?
– Тогава я успокой или наистина ще я зашеметя.
Рейес не помръдна, само погледна встрани. Сълзи потекоха от очите на Даника и ужас се изписа на лицето ù.
– Не му позволявай да направи това! – прошепна тя съкрушена, със същия пресипнал глас като на Ашлин. – Аз ти помогнах точно както искаше. Не му позволявай да направи това! – повтори тя.
Рейес беше скочил толкова бързо в нейна защита, че Мадокс почти очакваше да се поддаде на молбата ù. Грешеше.
– Спри да се биеш с него! – нареди Рейес, без да показва никаква милост. – Лекарството ни трябва, а той е единственият, който може да те заведе да го вземеш. Дори не го удряй, макар и слабо, защото не трябва да го разгневяваш. Ясно ли е?
В очите ù се четеше отчаяние.
– Не може ли да отиде в града сам? Не може ли да купи лекарствата в най-близката аптека?
– Мадокс – каза Ашлин. – По-добре съм. Кълна се. Аз не…
Мадокс стисна нежно рамото ù, но не отговори. Ако сега прекъснеше спора, само щеше да увеличи напрежението. Освен това знаеше, че Ашлин лъже. Той виждаше, че тя все още изпитва болка.
– Аерон ще те заведе в града – продължи Рейес. – Няма да те изнасили. Имаш думата ми. – Под лявото му око потрепна мускул. – Той няма да знае какво да купи сам. Ти трябва да отидеш с него.
Мълчалива и трепереща, Даника проучи лицето му през сълзи. Истината ли търсеше? Или утеха? Най-накрая кимна – само едно почти незабележимо наклоняване на главата ù. Тя се стегна и направи една колеблива крачка към Аерон.
Без да продума, Аерон грабна китката ù и закрачи през стаята към прозореца. Сводестото стъкло водеше към широка тераса. Даника не протестира дори когато той отвори рамката със свободната си ръка. Лепилото, което Мадокс беше използвал по-рано, беше нищо пред изключителната му сила. Нахлу студен въздух и девствени снежинки се завихриха през стаята. Аерон пусна китката ù само за да хване кръста ù и да я вдигне върху ръба на прозореца.
– Спри го! – каза Ашлин дрезгаво, когато Даника надзърна през рамката и се засмя горчиво и малко истерично.
– Какво ще правиш? – настоя блондинката. – Ще ме хвърлиш? Всички вие сте лъжци, знаете ли? Надявам се всички да гниете в ада.
– Вече сме там – каза Рейес равно.
Аерон стисна раменете на Даника, когато застана до нея, след това я завъртя към себе си.
– Дръж се за мен!
Чу се още веднъж истеричният ù смях.
– Защо?
– За да живееш. – Големи крила внезапно се разтвориха от скрити процепи в гърба му. Бяха дълги и черни и изглеждаха меки като воал, но краищата им бяха остри като ножове.
Ашлин ахна шокирана.
– По-добре съм. Кълна се, по-добре съм.
Мадокс погали бузата ù, надявайки се Ашлин да се успокои.
– Шшшт! Всичко ще бъде наред.
Очите на Даника се разшириха неестествено.
– Спри! – Тя се опита да се измъкне от хватката на Аерон, опита се да изтича обратно в стаята, но той я държеше здраво. Тя се пресегна към Рейес. – Не мога да го направя. Не мога. Не му позволявай да ме вземе, Рейес! Моля те!
Рейес пристъпи към нея с измъчено изражение… протегна напред ръце… намръщи се… и ги отпусна отстрани.
– Рейес!
– Върви! – извика Рейес.
Без повече думи Аерон скочи надолу, като отнесе Даника със себе си. Тя изпищя, но писъкът ù скоро се превърна в пъшкане, а пъшкането в стон. После двамата отново се появиха, носейки се във въздуха, а крилата на Аерон пляскаха грациозно и ритмично.
– Спри го! – въздъхна Ашлин. – Моля те!
– Не мога. Дори да можех, нямаше да го спра. Не се тревожи за нея! Крилете на Ярост са силни, способни са да издържат малката тежест на Даника. – Той вдигна поглед към Рейес, който крачеше от ъгъл до ъгъл. Мъжът стискаше една кама за острието, вместо за дръжката и кръвта капеше от ръката му, чиито кокалчета бяха побелели.