– Знаеш къде да ме намериш, когато ти потрябвам.
Той се върна в стаята си, доволен от отлагането. Не беше готов да остави Ашлин.
Тя лежеше точно там, където я беше оставил, като видение в голата му стая. Покатери се до нея, като без да иска избута матрака.
– Мадокс – прошепна тя.
Тази единствена дума беше произнесена сънено – стон, подпалващ кръвта му така сигурно, както щеше да го направи ласка от нейните нежни пръсти. С подновеното му желание Насилие отново се появи, а настроението му беше мрачно и гладно. Нуждаеше се… от нещо. Кръв? Болка? Писъци? Мадокс не знаеше и не можеше да каже. „Ще се контролирам. Няма да нараня тази жена.“
Ашлин потри буза в страната му и измърка като доволно коте.
– Мадокс?
Насилие измърка в отговор.
Мадокс стисна чаршафите. Хладната материя се разкъса от допира му. Какво се опитваше да го принуди да направи Насилие? Желанията му бяха неясни. По кожата на Мадокс изби пот. Стисна челюсти толкова здраво, че усети как сухожилията по врата му се напрягат.
– Мадокс? – повтори Ашлин. Този път звучеше загрижено. Тя се надигна. Възхитителните ù букли с цвят на пчелен мед се спускаха по раменете ù. Слънчеви лъчи струяха от прозореца и я къпеха в ярък кехлибарен ореол. Тя го изгледа изпитателно. – Какво има?
Той не можа да отговори. Не можеше да говори от буцата, заседнала в гърлото му.
С видимо усилваща се тревога, тя се наведе и бръкна под тениската му, прокарвайки длан по голите му гърди. Докосването беше ободряващо и поглъщащо. Между тях винаги имаше такава енергия. Той никога не беше усещал нищо подобно.
На духа също му харесваше, осъзна той. Насилие изрева не с гняв, а от възбуда. Още! Неясните му копнежи от преди малко се надигнаха отново и най-после се разкриха. Удоволствие и страст. Екстаз и силен копнеж.
– Как се чувстваш? – попита Мадокс, а буцата в гърлото му изчезна. Беше удивително да копнее за нещо, за някого, без да чувства дълбок подтик да наранява.
– По-добре.
– Радвам се. – Той не помръдна дълго, наслаждавайки се на усещането, което Ашлин предизвикваше у него, докато галеше гърдите му. Меко и сладко, като еротичен сън, който Мадокс не искаше да свършва. Той вибрираше, а може би духът вибрираше. „Опасно.“ Щеше да я съблече и да я обладае съвсем скоро, ако не я спреше.
– Лицето ти изглежда по-добре – каза тя. – Не толкова пребито.
– Оздравявам бързо. Ела! – Той се изтърколи от леглото и протегна ръка.
Светлокафявият ù поглед премина от лицето до ръката му, после обратно до лицето му, търсейки някакъв отговор.
– Ти променяш настроенията си по-бързо от всеки, когото съм срещала – оплака се тя, но колебливо протегна ръка, сякаш не можеше да се спре. Пръстите им се сплетоха.
Още една тръпка.
Очевидно тя я почувства също, защото ахна при контакта.
Треперейки от желание да я има, той я издърпа на краката ù. Тя залитна и стисна ръката му.
– Къде отиваме?
В рая, ако станеше неговото.
– Под душа. – Той не изчака отговора ù, а я подкара към банята.
Изненадващо, но тя не протестира.
– Сигурно изглеждам ужасно. – Тя приглади с ръка косата си и направи гримаса. – Уф! Прическа на възглавница.
– Ти не може да изглеждаш ужасно.
Бузите ù се изчервиха.
– Напротив, може. Просто… не знам. Не ме гледай, докато се мия!
– Опитах се да не те гледам. Повярвай ми! – Но очите му винаги я търсеха притеглени от сила, много по-мощна от неговата.
Стигнаха до банята и той я пусна. Изпълни го остро чувство на загуба. „Почти е време. Само още малко.“
С гръб към нея той отвори кранчетата на ваната. Първоначално потече студена вода, която постепенно започна да се затопля. Скоро в банята се понесе пара, която се изви към тавана, а после се кондензира и започна да пада като фини капки дъжд.
Той се стегна и се обърна с лице към Ашлин.
– Съжалявам за стаята ти. Аз… ъ… ще почистя по-късно – каза тя, гледайки в босите си крака. Ноктите ù не бяха лакирани, но пръстите ù бяха прелестни с квадратни върхове.
– Аз ще почистя – каза ù той дрезгаво.
Погледът ù срещна неговия.
– Не, предпочитам да не го правиш. Достатъчно се срамувам. Искам да кажа, аз повърнах пред теб. Няколко пъти. Може би дори върху теб. Всичко… о, Боже, това е унизително. Всичко, което е върху пода, е моя отговорност.
– Вината е моя. Както и стаята. Аз ще почистя. – Не му харесваше представата тя да върши физическа работа. Искаше я в леглото. Спокойна. И гола. Да, гола. Може би не точно отпусната, в такъв случай. Мадокс си представи как тя го ближе и хапе.
Членът му потрепна в отговор.