– Свали си дрехите! – гласът му беше по-суров, отколкото възнамеряваше.
Тя примигна към него. Миглите ù хвърляха сенки върху бузите ù.
– К-какво?
– Свали си дрехите!
– Сега ли? – изписка тя.
Веждите му се сбърчиха.
– С дрехи ли се къпеш обикновено?
– Не, но обикновено се къпя сама.
– Не и днес. – Той имаше чувството, че е чакал цяла вечност този момент. Ашлин. Гола. И негова. Готова да му позволи да прави каквото му харесва. Извивките ù молеха да бъдат изследвани.
– Защо не днес? – попита тя. Думите бяха дрезгави и умоляващи.
– Защото – упорит, той скръсти ръце на гърдите си.
– Мадокс!…
– Ашлин! Свали си дрехите! Мръсни са.
Зад него водата продължаваше да плющи по белите плочки. Пред него Ашлин продължаваше да го гледа втренчено, сякаш смутена.
– Не – каза тя. Отстъпи назад към изхода. Една стъпка, две.
Мадокс се наведе напред и носът му доближи нейния. Но не я целуна. Не я докосна. Просто се пресегна зад нея и затвори вратата, блокирайки изхода ù.
Мекото щракване отекна от стените и тя преглътна. Пребледня.
Той въздъхна. Не искаше да я плаши. Искаше я възбудена.
– Не се плаши!
– Не… не се плаша.
Той не ù вярваше. Не знаеше какви мисли се въртят в главата ù. Не знаеше защо се съпротивлява срещу нещо, което изглежда искаше само преди минути. Затова каза:
– Как се чувстваш? Излъга ли ме, когато ми каза, че си по-добре?
Да излъже или не, мислеше Ашлин. Ако му кажеше, че още е болна, той щеше да я остави и да ù позволи да се изкъпе сама. Ако му кажеше, че наистина е оздравяла, щеше да настоява да я гледа как се съблича. Нещо, което тя не беше правила за никой мъж, още повече непознат. И при това безсмъртен.
„Той вече не е точно непознат. Той те държеше в ръцете си и спа до теб, грижеше се за теб.“ Всичко това беше вярно, но тя не знаеше почти нищо за него. Какво харесва и какво не, не знаеше историята на връзките му, която сигурно беше прекалено обширна, като се имаше предвид колко беше стар. Тя не знаеше дали той иска просто да бъде с нея днес или нещо повече.
Тя беше чувала толкова много пъти на десетки езици мъже да казват на някоя жена това, която тя искаше да чуе, а по-късно да я изоставят. Беше ги чувала да мамят, равнодушни към чувствата на партньорката, която ги чакаше у дома. Беше чувала красиви лъжи и дори натрапчива сила.
Как щеше да се държи с тялото ù обладаният от демон Мадокс? Как щеше да се държи с нея, щом свършеше любенето?
Колкото и плашеща да изглеждаше перспективата да бъде с него обаче, тя трябваше да признае, че беше и вълнуваща. Възбуждаща. В очите на Мадокс имаше силно желание, като виолетов огън, толкова бурен, колкото и парещ.
Никой никога не я беше гледал така.
Тя беше странното момиче, изродът. Лудото момиче, което не можеше да проведе нормален разговор, защото беше твърде заета да слуша как говорят други хора. „Рискувай, Дароу! Осмели се да живееш поне веднъж! Знаеш, че го искаш.“
Тя погледна Мадокс. Парата се виеше около него, придавайки му призрачна аура. Лицето му беше грубо, но сексапилно. Косата му беше накълцана на черни кичури, които падаха до брадичката му. Ашлин винаги беше искала да има мъж, връзка. Беше любопитна да разбере какво представлява страстта, за която беше чувала толкова много. Но също така искаше мъж, който щеше да я обича и който нямаше да я остави, когато страстта прегореше.
– Как се чувстваш, Ашлин? – повтори Мадокс.
Всяко частица от тялото ù се протегна към него, умолявайки за внимание.
– Добре – най-накрая призна тя. – Чувствам се добре. Не те излъгах.
– Тогава защо стоиш там? Събличай се!
– Не ми заповядвай! – Ако му позволеше сега да ù нарежда, винаги щеше да ù нарежда. „Винаги ли? Колко дълго ще останеш?“
Той замълча за миг.
– Моля те!
„Наистина ли ще го направиш?“
Да. Наистина. Той не я обичаше и тя не беше сигурна как ще се държи с нея след това, но щеше да го направи. Искаше го още от самото начало.
Ръката ù трепереше, когато тя посегна към ципа на розовото яке. Но откри, че вече не носи якето. Нито пък пуловера. Сигурно Мадокс ги беше свалил, докато тя спеше. Бузите ù пламнаха, когато сви пръсти около ръба на тениската си. Вдигна материята през глава и я захвърли, като остана само по бял потник, сутиен и дънки.
Мадокс кимна одобрително.
– Толкова много пластове. Още! Махни още! Моля те!
Тя постави ръце в края на потника. Спря.
– Нервна съм – призна тя.
Той вдигна въпросително веждата си.
– Защо?
– Ами ако… ами ако не харесаш това, което видиш?