– С устни – каза задъхана тя. – С устни. Размислих.
Той я облиза отново и коремът ù потрепери. Тя долепи длани на ръба на ваната зад себе си, за да се повдигне. Бедрата ù се извиха напред в опит да осигурят повече достъп за езика му. Той се възползва. Разтваряйки я с една ръка и нежно галейки члена си с другата, той засмука горещия ù център. Тя изстена. Олюля се. Сгърчи се.
– Още? – попита той.
– Още. Да. Моля!
Ашлин беше близо, толкова близо. Той можеше да усети как тя се стреми към освобождението, можеше да вкуси изобилието от сладост. „Захапи!“ Поривът го уплаши. Мадокс спря да се движи. Ашлин извика от безсилие и тогава той стисна зъби в болезнена възбуда.
Капки вода падаха от клепачите върху брадичката му. Той искаше да ги избърше, за да вижда Ашлин по-ясно, но не искаше да помръдне нито една от ръцете си. Въздухът гореше гърлото и дробовете му.
– Кажи, че ме искаш! – „Докато се успокоя.“
– Искам те – направо изкрещя Ашлин. Тя се взря в него, сякаш не можеше да повярва, че водят този разговор тук и сега.
– Кажи, че се нуждаеш от мен!
– Нуждая се от теб.
– Кажи, че никога няма да ме предадеш!
– Никога няма да те предам.
Поне не се поколеба. Нещо в него омекна и се стопи.
– Къде искаш да бъдеш? – попита той, а думите му бяха почти молба. „Нуждаеш се от мен толкова, колкото и аз от теб.“
Може би беше от водата. Може би беше от парата. Очите ù сякаш се замъглиха и върху лицето ù падна завеса от уязвимост.
– С теб – отвърна тя. – Само с теб.
Мъж и дух бяха изумени от магията на думите ù. Смирени. Мадокс отново зарови лице между краката ù. Езикът му проникна по-дълбоко от преди. Тя въздъхна в екстаз и един от краката ù обгърна гърба му. Петата ù се заби в рамото му, но той не възразяваше. Дори му хареса.
Сладка течност се стече по гърлото му, когато я гризна. Вече не можеше да се спре. Беше безпомощен в действията си. Не искаше да я нарани и дори духът не искаше. За първи път в хармония и двамата искаха само да ù доставят удоволствие.
Тя стигна до ръба. И падна. Оргазмът разтърси цялото ù тяло. Той усети как тя се стегна, задържайки езика му в плен в тези порти на рая. И когато Ашлин извика името му, той свърши.
Горещо семе бликна от него във ваната. Тялото му се сгърчи. Никога не беше усещал нещо толкова силно. Нищо толкова съвършено.
Минаха секунди (минути? часове?). В тази безвременна вечност той изпита чисто удоволствие. Не беше управляван от Насилие. Беше просто мъж, който копнееше за тази жена. В свят, в който светлината винаги стъпкваше мрака и доброто винаги побеждаваше злото.
Само ако можеше…
Когато отвори очи, той отново беше Мадокс. Отново беше мъж, управляван от мрака, живеещ в свят, в който полунощ винаги триумфираше и злото се смееше в лицето на доброто.
Все още беше на колене. Ашлин все още беше пред него. Чуваше дрезгавото ù дишане и осъзна, че и той диша тежко. Изправи се и смутено забеляза, че краката му не са спрели да треперят.
Нито пък тези на Ашлин. Клепачите ù бяха затворени, а миглите ù бяха като мокри шипове. Обкръжаваше я блажена аура, но той не можеше да разкара внезапната мисъл, че беше твърде груб, че можеше да е по-нежен. Че трябваше да се опита по-силно.
– Моля те, погледни ме! – каза той.
Миглите ù трепнаха като крила на пеперуди и се отвориха. Кехлибарените ù очи се взряха в него и тя прехапа долната си устна с несигурно изражение.
– Да?
– Нараних ли те? – И по-лошото: – Съжаляваш ли?
– Не и не. – Тя му се усмихна с онази нейна сияйна усмивка като слънчева светлина в сумрачните недра на нощта.
– Как така още си девствена? – попита той зашеметен.
Усмивката ù бавно избледня. Срам замъгли очите ù и кехлибарът потъмня до кипяща черна буря.
– Не искам да говоря за това.
– Моля те!
Тя се загледа в краката си, за да скрие вълнението и страстта.
– Не трябваше да ти казвам да молиш, вместо да настояваш. Неустоимо е.
Трябваше да запомни това.
– Може би трябваше да ти кажа по-рано, преди да… Но…
Стомахът му се сви. Искаше ли да чуе признанието ù, каквото и да беше? Да. Наистина ли? Не. Не сега. Той спря водата и притисна Ашлин до стената. Не можеше да предвиди реакцията на духа, когато разбереше, че това сочно красиво създание е заговорничело срещу него.
– Ашлин…
– Не – каза тя с поклащане на главата. – Изслушай ме! Само обещай да не ме намразиш и се опитай да разбереш, че не мога да го спра. – Пауза. Разтреперано вдишване. – Така. Ти не си единственият, обладан от нещо, което не можеш да контролираш. Аз чувам гласове. Когато застана на място, където се е провел разговор, мога да чуя всяка изречена дума, независимо колко време е минало. – Очите ù го отбягваха, докато говореше.