– Имаш предвид, че има повече от намушкванията и възкресенията? – попита тя студено.
Много повече.
– Е, какво ще правим сега? – вдигна ръце тя.
Искаше му се да прекара остатъка от деня с нея, но знаеше, че не може. Все още имаше задължения и все още беше воин, чийто дом трябваше да бъде защитен сега повече от всякога. След като я отведе в стаята, той се облече, вдигна от пода тениската, боксерките и анцуга и ù ги хвърли.
– Облечи това!
Тя изпусна всяка една от дрехите и трябваше да се наведе, за да ги вдигне. С всяко навеждане бялата кърпа се вдигаше нагоре по бедрата ù. Членът му се втвърди. Отново. Трябваше да е уморен, но не беше. Не и с Ашлин. Тя го възбуждаше въпреки… е, всичко.
– Трябва да свърша няколко неща – каза той повече, за да напомни на себе си, отколкото в отговор на въпроса ù.
– И ще ме вземеш с теб? – попита тя, стискайки вързопа.
– Да и не.
– Какво значи това?
Нямаше смисъл да лъже, предполагаше той. Тя щеше да разбере скоро.
– Ще те заключа с Даника, докато свърша някои… задачи. Така ще имаш компания и ще има някой, който да ме повика, ако отново ти стане лошо.
По лицето ù първо премина паника. После гняв. Веждите ù се вдигнаха и върхът на езика ù проследи външната страна на устните ù.
– Първо – няма нужда да ме заключваш. Казах, че ще остана. И второ – казваш ми, че Даника е заключена? Значи тя е затворничка? – последната дума излезе като писък.
– Да. – Перверзно се надяваше потвърждението да я ядоса още повече. Искаше да види езика отново.
– Но, Мадокс, ти ми каза, че съм първата жена, която си…
– Не съм я заключил аз. И не те излъгах. Сега без повече думи! Моля те! – Ако го помолеше да освободи Даника, той щеше да поиска да го направи. Щеше да поиска да тръгне срещу останалите и да изпълни молбата ù. – Облечи се или ще те измъкна от стаята гола!
Тя го изучаваше безмълвно. Безмълвно го умоляваше да… какво? Той не знаеше. Не каза нищо. Не можеше. Времето не беше негов приятел.
– Какво да бъде? Облечена или гола?
Тя му се намръщи и му предложи гърба си. Това беше първата ù истинска проява на раздразнение. Със сковани и нервни движения тя позволи на кърпата да падне на пода. Елегантно извит гръб, закръглен задник. Устата му пресъхна.
– Би трябвало да споря с теб за това, но няма. Знаеш ли защо? – Не му даде време да отговори. – Не защото ти ми нареди, а защото искам да видя как е Даника.
Тя се облече бързо и той трябваше да е щастлив, че сочните извивки бяха скрити. Никой друг нямаше да може да я види. Никой друг нямаше да има възможността да се наслаждава на гледката. Но това значеше също, че той няма да ги вижда и че и той няма да им се наслаждава.
– Твърде са големи – каза тя, като се обърна към него.
Беше права. Дрехите ù висяха, но Мадокс смяташе, че изглежда възхитително. Знаеше какво има под тази материя. Знаеше какво ще докосне и че е само негово.
– Само това имам. Засега ще трябва да свършат работа.
Хрумна му една мисъл. Торин поръчваше неща, които се доставяха в пощенска кутия и Парис ги прибираше. Вероятно Мадокс можеше да го накара да поръча дрехи като тези, които беше виждал, докато гледаше един от глупавите филми на Парис. Изрязани. Може би високи токчета също така и бижута. И може би секси… как го беше нарекъл Парис? – бельо, което Ашлин искаше.
– Ще говорим по-късно – каза тя, крачейки до него. Не въпрос, забеляза той, а искане.
– Да – той се опита да не се усмихне. – Ще говорим.
– Ще отговориш на всичките ми въпроси. Без увъртане. – Тя го изгледа с присвити очи.
Вероятно.
– Най-добре се дръж прилично, докато ме няма. Помниш ли, че ти казах, че е опасно да ме вбесяваш?
– Защо? Ще ме напляскаш, ако съм лошо момиче ли?
Предизвикателният коментар го изненада. Богове, откъде се беше появил този малък фишек? Беше я виждал уплашена, шокирана, болна, възбудена, но не и огнена, каквато беше в този момент. Учудващо, но духът не избухна при нейното неподчинение. На Мадокс му се стори, че той може би… Не. Невъзможно.
Духът на Насилие не се усмихваше.
– Не искаш да знаеш какво ще направя – каза Мадокс, когато чу гласа духа, – затова не ме изкушавай!
Тя се вдигна на пръсти и топлият ù дъх погали ухото му. Твърдите върхове на зърната ù се отриха в гърдите му. Той зачака, неспособен да диша, докато очакваше следващия ù ход. Може да не знаеше откъде се е появил фишекът, но знаеше, че тя го възбужда.
– Може би ми харесва да те изкушавам – прошепна тя и захапа ухото му. – Мисли за това, докато съм заключена!