Беше приела, че ще има спокойствие, стига да стои вън от тъмницата. Надяваше се, че не са били тук достатъчно дълго, за да проведат твърде много разговори.
Липсва ми дядо. Той щеше да знае какво да правим.
Но него го няма, нали? Трябва да разберем сами.
Под носа ù бяха бутнати хлебче и чаша ябълков сок.
– Ето! – каза нежно Даника. – Може да помогнат.
Кой говори? Кой каза това?
С кого говориш, Дани?
Ъ… с никого.
Ашлин прие и двете с треперещи ръце. Разговорите им продължаваха и продължаваха да звучат в главата ù. Понякога, както беше в тъмницата, разговорите изглеждаха едностранни. Тя не можеше да чуе с кого говореха жените, само знаеше, че говорят с някой друг, освен помежду си.
Тя чу Даника да казва:
Ако… ако аз съм лечител, ще пощадиш ли майка ми, сестра ми и баба ми? Те не са направили нищо лошо. Дойдохме в Будапеща, за да се сбогуваме с дядо ми. Ние…
Но не чу коментара преди това. Или след. Защо?
Мъжете бяха безсмъртни, но тя беше чувала безсмъртни създания да говорят и преди. Вампири, таласъми, дори сменящи формата си същества. Защо не демоните тук? Сигурно те бяха тези, с които говореше Даника.
Ашлин загриза хляба и сръбна от сока, опитвайки се да отдели репликите на всеки един. Започна да си тананика. Да медитира. Жените се опитваха да я заговорят, но тя просто не можеше да отговори. Имаше твърде много гласове, състезаващи се за вниманието ù.
Жените се отказаха една по една. Тя не знаеше колко минути или часове са минали след това. Толкова много пъти едва не беше повикала Мадокс, но беше задържала молбите си, прехапвайки език, докато не усети вкуса на кръв. Той имаше задачи, беше казал. Освен това тя не искаше да е в тежест. Не искаше да му причинява неудобство.
„Ти затова дойде тук – напомни си тя. – Да настояваш тези мъже да те научат как да контролираш силите си, дори ако това означава да се превърнеш в неудобство за тях.“
Но това беше преди Мадокс да влезе в живота ù. Сега искаше той да бъде неин любовник (ако го направеше, тъпакът), а не нейна болногледачка. Отново.
Чуваш… глас? В ума си?
Да.
И не е твоят собствен?
Може би, вероятно. Не знам.
Благословено, но мърморенето наистина спря, свършвайки в мига на влизането на Ашлин. Колкото и да беше облекчена, трябваше да признае, че е получила няколко нови частици информация. Първата и най-значителна – Даника беше чувала за ловци. Беше разказала на семейството си за тях.
– Ловци – каза Ашлин, повдигайки поглед. Даника гледаше през единствения прозорец на стаята, прозорец, който никоя от жените не беше успяла да отвори. Ашлин ги беше чула да се опитват без успех. – Какво са те? Този път не ме лъжи! Моля те!
Стресната, Даника подскочи и се обърна с ръка на сърцето.
– По-добре си, значи? Защо да ти вярваме? Ти може да работиш за тези мъже. Може да са те пратили тук, за да научиш нещо от нас, а когато го научиш, да връхлетят вътре и да ни убият.
– Така е. – Все пак тези жени знаеха единствено, че е била болна и прегърната от техния враг. – Но ти ме спаси. Защо бих искала да те нараня?
Даника я изгледа, но не каза нищо.
– Просто трябва да ми се доверите, че не съм тук, за да ви вкарам в капан или да ви нараня. Ние сме в една и съща ситуация.
– Ами онзи ядосаният? Мадокс? Ти се срещаш с него.
„Среща“ не беше думата, която тя би използвала. Ашлин се опита да си представи как Мадокс седи срещу нея в осветен от свещи ресторант, пие вино и слуша тиха музика. Тя се усмихна.
– Може би. И какво?
– Това те прави една от тях.
– Не съм – настоя Ашлин. – Аз съм тук съвсем отскоро. От вчера, всъщност.
Очите на Даника се разшириха и златните ù мигли докоснаха също толкова златните вежди.
– Сега знам, че лъжеш. Той е загрижен за теб, това беше очевидно. Един мъж не показва такова състрадание към жена, която е срещнал току-що.
Да, той беше състрадателен. Да, беше мил. Нежен. Безспорно сладък. Най-свирепият мъж, когото някога беше срещала, беше попивал челото ù и почиствал лицето ù.
– Не мога да обясня и това. Но не лъжа.
Една минута мина в мълчание.
– Добре – раменете на Даника се вдигнаха в привидно небрежен жест. – Искаш да знаеш за ловците. Ще ти кажа. И без това не е някаква съдбоносна информация – вдишване, издишване. – Когато крилатият мъж – Аерон, ме отведе в града, забеляза група мъже. Бяха въоръжени като войници и се промъкваха по задни улички, сякаш не искаха да бъдат видени.