Дотук това не ù говореше нищо.
– Аерон промърмори „Ловци“ под нос и измъкна кама. – В мекия тембър на Даника започна да се прокрадва гняв. Споменът очевидно не беше от любимите ù. – Щеше да се бие с тях, ако не ме разнасяше наоколо. Така каза. Също така каза, че тези мъже са дошли да убият него и приятелите му – тя каза последното с дълбок и мрачен тон, подражавайки Аерон. Ашлин едва не се усмихна на мрачната и обречена интонация. – Исках да се бият, за да отвлекат вниманието му и да избягам. Но не се получи. Те не ни видяха.
Ашлин се намръщи. Ловци на безсмъртните. Тя не правеше ли основно това за Института? Слушаше разговори, за да открие (лови) тези, които не бяха точно хора. „Спри! Институтът изучава, наблюдава, оказва помощ, когато е необходимо, и действа крайно само когато е заплашен.“
Тя се утеши с това. Служителите действаха крайно научно, когато си имаха работа със съществата, които намираха, а не хищнически.
Те не винаги бяха толкова безпристрастни с нея.
Първия път, когато беше направен опит за покушение срещу нея, тя беше дочула скорошен разговор, който неин колега беше водил с дете. Беше подмамил едно сладко, невинно момиче… беше го заплашил… и беше правил ужасни неща. Отвратена, Ашлин го беше издала. Той беше отвърнал, като се беше опитал да я застреля. Макинтош беше както винаги близо до нея, и я беше бутнал, и така ù беше спасил живота.
Втория път едва не беше намушкана в гърба – буквално – от жена, която възнамеряваше да запази връзката си в тайна. Макинтош отново се беше държал като неин телохранител, спасявайки живота ù.
Третият и последен път, преди около единайсет месеца, беше отровена. Късметът беше на нейна страна. Беше успяла да повърне повечето от погълнатото. А, скъпи спомени! До ден днешен тя не знаеше защо, не знаеше кое от дочутите от нея неща беше подтикнало някой да я убие, за да запази тайната си.
Макинтош направи всичко по силите си, за да я защити. Но понякога това не беше достатъчно, затова тя се научи да разчита на себе си и да не вярва на никого, което правеше внезапната ù готовност да зависи от Мадокс още по-объркваща.
– Аерон говореше лошо и за теб – каза Даника, прекъсвайки мислите ù.
Ашлин примигна от изненада.
– За мен? Защо?
– Каза, че си стръв, каквото и да значи това.
Раменете ù се смъкнаха, когато каза:
– Мадокс също ме нарича стръв. Все още не знам какво е това – как можеше да опровергае нещо, което не разбираше? Освен ако… чакай! Ако беше права, че ловците дебнеха безсмъртни, това трябваше да означава, че стръвта е примамка. Развей я пред някой безсмъртен и ловецът лесно може да го хване в капан.
О, този… този… задник! Тя беше дошла тук за помощ, а не за да го подмамва извън бърлогата му, така че да бъде убит.
– Идиотка! – ядоса се тя.
– Не ме наричай така! – сопна се Даника.
– Не говорех за теб. Говорех за себе си – беше позволила на Мадокс да я целуне, беше му позволила да пъхне пръстите и езика си в нея, дори отчаяно искаше още. А през цялото време той беше мислил, че тя е способна на такова долно, двулично деяние. Вероятно беше смятал и че е лесна и от там изненадата му, когато беше открил, че още е девствена.
Сълзи на срам опариха очите ù.
– Изиграли са те, а? – попита нежно Даника.
Ашлин кимна. Беше ли я искал Мадокс поне малко, или просто искаше да я прелъсти, за да измъкне информация за нейния очевидно нечестив план? Тя подозираше, че е второто и от това я заболя. Засегна я дълбоко. Колко пъти я беше обвинил или я беше разпитвал с подозрение в очите?
Нищо чудно, че толкова лесно беше устоял на несръчния ù опит да го уговори да довършат това, което бяха започнали. Нищо чудно, че я беше зарязал тук. „Идиотка!“ – помисли тя отново. Да, такава беше. Единственото ù извинение беше, че нямаше голям личен опит с мъже. „И ето защо!“ Те бяха копелета. Използвачи и прелъстители.
– Кажи ми за гласа, който чуваш! – каза тя на Даника. Беше готова на всичко, за да откъсне мисълта си от Мадокс, преди да се разплаче от разочарование и обида.
Изражението на Даника се вледени.
– Не съм ти споменавала никакъв глас. Те ни наблюдават, нали? Има ли скрита камера или нещо такова?
– Не знам. – Ашлин вдигна колене и подпря брадичка във вдлъбнатината между тях. – Може би има камера, може би няма. Като се сетя колко объркани бяха от Тиленола, не съм сигурна, че някой от тях знае как да борави с камера. Във всеки случай не научих за гласа по този начин.
Дали Даника имаше способност, подобно на Ашлин? Ашлин никога не беше срещала друг човек с подобна дарба, но се учеше да очаква неочакваното тук.
– Кажи ми останалото, моля те! Заедно сме тук и в тази ситуация. Можем да си помогнем взаимно.