– Няма нищо за казване. – Даника крачеше из стаята, опипвайки стените. – Полудявам. Ето, това искаше да призная, нали? Някакъв започна да говори в главата ми тази сутрин. Проведохме наистина стимулиращ разговор.
Един глас. На мъж. Не много гласове, мъжки и женски. Явно това не беше способността на Ашлин.
– Разкажи ми! – подкани я отново. Стомахът ù избра този момент да изкурка като гръмовен концерт в неловката тишина, която последва. – Какво ти каза?
Даника се намръщи и грабна парче сирене от чинията, поставена на тоалетната масичка. Хвърли го на Ашлин, преди да нареди на семейството си да ù помогне да търсят камери. За всеки случай.
– Попита ме за подробности за пленителите ни.
– Например?
– Например за ежедневната им програма, какви оръжия имат и каква охранителна система има крепостта – тя се засмя, но саркастично. – Мисля, че това е откаченият начин на ума ми да се справи със станалото.
Ашлин не мислеше така. Тези въпроси бяха твърде агресивни, твърде специфични и бяха от типа информация, която един войник би искал да има за врага си.
Значи… ако Даника не беше тази, която искаше информация за мъжете, кой беше? И кой имаше силата да пита, без помощта на тяло?
* * *
– Писна ми от тези глупости – оплака се Парис. Поне веднъж днес бих искал да остана в града и да отдъхна след чукане, вместо да тичам обратно тук. Ехо, аз не мога да се пренасям като Лушън. – Той се тръсна пред телевизора и включи любимата си Ексбокс игра. Гола борба в кал. Беше възвърнал цвета си и напрежението беше изчезнало от лицето му. – За какво е срещата този път? И за ваша информация, не видях никакви Ловци.
– Защото виждаш единствено потенциални партньорки за леглото – възрази Аерон.
– И това има лоша страна, така ли? – попита Парис невъзмутим.
– Спрете да спорите! – каза Лушън. – Имаме работа, за която трябва да се погрижим, и не мисля, че на някой ще му хареса това, което ще чуете.
Мадокс се облегна на дивана и прокара ръка по лицето си. Насилие блъскаше в него разгорещен и мрачен. По-разгорещен от обикновено. По-мрачен от обикновено. Едва сдържан. Не му харесваше да е далеч от Ашлин. Жената, която се беше опитала да го подмами в леглото. Жената, която той беше отпратил. Що за идиот отпращаше жена като нея?
Тя го беше пожелала, в името на боговете!
Той също я беше пожелал силно. Все още я искаше. Искаше мекото ù тяло притиснато в неговото. Искаше устните ù върху неговите. Или върху члена му. Не беше придирчив. Искаше виковете ù на страст в ушите си и сладкия ù вкус в устата си.
Трябваше да я обладае, когато имаше възможност.
Вместо това я беше оставил в стаята на Лушън, след като беше премахнал барикадата (прекалена, ако питаха него, при положение, че имаше добра ключалка на бравата) и беше почистил своята стая. После се оказа призован в залата за развлечения, където очевидно нямаше нищо друго, освен лоши новини.
– Кажи им, Аерон! – каза Лушън с въздишка.
Пауза. После:
– Почувствах първите вълнения на Ярост. Нищо драстично. Все още. – Той се подпря на далечната стена. Удари с юмрук камъка зад себе си, сякаш за да подчертае признанието си. – Може да бъде укротен, но не съм сигурен колко дълго ще продължи.
– Сега той може да подуши хората и миризмата им не напуска носа му – каза Рейес.
Мадокс се зачуди на гневния тон на мъжа.
Парис пребледня.
– Мамка му! Това беше бързо.
– Никой не знае по-добре от мен – отвърна Аерон.
Мадокс потисна ръмженето си. Колко още щяха да бъдат принудени да изтърпят? Току-що беше научил, че има други Ловци, криещи се в града. Според Аерон те изглеждали дори по-силни и по-способни от предшествениците им.
След всичко, което Ашлин му беше казала за способностите си, Мадокс се чудеше дали не са тук и заради нея. Жена, чиято работа е да се ослушва за нечовешки същества, би била наистина ценен инструмент. Самата идея вбеси демона му и накара и двамата да искат да измъчват, да осакатяват и да убиват.
– Не знам колко време мога да изкарам, без да ги нараня. – Аерон потри врата си. – Вече си представям окървавените им тела и това ми харесва.
– Някой има ли идея? – Рейес хвърли ножа си във въздуха, хвана го и пак го хвърли. – Нещо, което може да ги спаси.
Мълчание.
– Да говорим за това, е безмислено – каза накрая Торин. – Само се измъчваме, опитвайки се да намерим решение, което не съществува. Ако се обърнем към Титаните, те ще дадат на всички ни друго проклятие. Не можем да освободим жените и да им кажем да се скрият. Аерон само ще бъде принуден да ги последва. Затова казвам да го оставим да го направи.