След като беше унищожил всичко, което беше създал, се беше отказал от хобито си.
– Той спря да се движи – каза Рейес изненадано.
– Вече не виждам духа – потвърди Аерон объркан.
– Хей! Дори нямаше нужда да го оковаваме – каза Парис.
– За първи път – възкликна Торин, смеейки се.
Те го пуснаха и отстъпиха заедно. Мадокс поклати глава, опитвайки се да проясни съзнанието си и да разбере какво се беше случило. Беше погълнат от Насилие, но не беше убил всички по пътя си. Нито приятелите му бяха принудени да го оковат, за да го задържат.
Седна внимателно и огледа стаята. Посрещна го тотално разрушение. Дървени трески, изкормени възглавници и черни късчета от телевизора. Да, беше погълнат.
Веждите му се свиха от объркване. Обикновено трябваше да бъде зашеметен и окован. Или пребит толкова лошо, че да може само да чака в леглото, докато Болка и Смърт дойдат за него. Но мисълта за Ашлин го беше успокоила напълно.
Как?
– Добре ли си сега? – попита го Рейес.
– Да – думите бяха казани грубо, с пресипнал глас. Някой трябва да го беше душил.
Той се изправи на крака и се запрепъва към дивана. Вече нямаше възглавници, но не му пукаше. Падна върху твърдите пружини. Те изскърцаха под тежестта му.
– Добре че Торин знае как да инвестира – каза Парис, оглеждайки се наоколо, докато сядаше до Мадокс. – Изглежда е време да се бръкне в джоба за нови мебели.
– Докъде бяхме стигнали? – попита Лушън, връщайки ги към наболелия въпрос. На челото му имаше рана, която не беше там преди няколко минути.
Вълна от вина заля Мадокс.
– Съжалявам – каза той.
Лушън примигна към него от изненада, но кимна.
– Жените – измърмори Рейес, намествайки се от другата страна на Мадокс. – Казвам да изчакаме още. За разлика от някои от нас – той подчертано погледна към Мадокс, – Аерон държи духа си под контрол в момента, независимо дали се вълнува или не.
– Съгласен съм. – Лушън отиде до обърнатата билярдна маса. От него се носеше миризма на рози.
Приятен аромат, но не толкова хубав, като този на Ашлин – топъл мед, подправен с тайни и лунна светлина. Ашлин. Мисълта за нея отново накара тялото му да се втвърди, да се подготви. Трябваше да я обладае, когато имаше възможност, помисли той отново. Трябваше да проникне в тази тясна, влажна обвивка.
– Ъ… Щастлив съм да седя близо до теб, но нямах представа, че на теб ти харесва толкова много – измърмори Парис.
За първи път от стотици години Мадокс усети, че се изчервява.
– Не е за теб.
– Слава на боговете! – беше отговорът на приятеля му.
– Като говорим за богове, Мадокс, може би сега е добър момент да кажеш на другите за гласа, който си чул – подсети го Лушън.
Мадокс не искаше да ги натоварва, но знаеше, че няма друг избор.
– Добре. Някой проникна в ума ми и ми заповяда да пратя всички вас на едно гробище довечера в полунощ, невъоръжени.
Лушън кимна към Аерон.
– Ти познаваш тези нови богове по-добре от нас. Какво мислиш за това? Прилича ли на нещо, което Титаните биха направили?
– Не съм експерт по тях, но не мисля така. Не. Няма да има смисъл да се тревожат с нашите оръжия. Колкото и да са полезни, когато се бием с Ловци, оръжията ни са напразни в една война с боговете.
Парис извика възторжено и всички му хвърлиха изненадани погледи. Той сви рамене смутено.
– Пуснах си играта на малкия телевизор, който бях прибрал, в случай че се случи нещо подобно.
Мадокс извъртя очи.
– Да приемем за миг, че този глас принадлежи на Ловец! – каза Лушън, връщайки ги на основната тема. Отново. – Това означава, че сега имаме работа с Ловец, който има значителна способност. И тъй като е съмнително да работи сам, трябва да се запитаме дали приятелите му имат подобни сили.
– Ние сме по-силни от простосмъртните, със специални сили или не. Можем да ги победим – каза Аерон.
– Да, ако можем да ги надхитрим. Помниш ли Гърция? Ловците не бяха толкова силни, колкото нас, но успяваха да ни нараняват отново и отново. Сега най-вероятно в гробището е заложен капан. – Мадокс огледа всички подред. – Аз не мога да отида. Ще бъда мъртъв. Но всички останали могат. Можете техния капан да го използвате срещу тях и да ги убиете.
Лушън поклати глава.
– В полунощ Рейес и аз ще бъдем тук с теб. Тогава остават Парис и Аерон, тъй като Торин също не може да напусне. Не можем да пратим тях двамата да водят битка, при положение че не знаем какви са шансовете.