– Да отидем сега, тогава! – предложи Мадокс. Той мразеше да напуска крепостта, но щеше да го направи. Щеше да направи всичко, за да защити Ашлин. Ако тази нова порода Ловец искаше да я нарани… – Остават седем часа до полунощ. Достатъчно време да се бия и да се върна.
Всички примигнаха към него в тихо изумление. Никога не беше предлагал да отиде в града преди.
– Някой трябва да остане и да защитава жените – каза накрая Рейес.
– Съгласен съм. – Той не можеше и нямаше да остави Ашлин сама и беззащитна. Ами ако отново се разболееше? Ами ако Ловците успееха да влязат в крепостта и да наранят Ашлин?
– Е, аз не съм съгласен. – Лушън се усмихна извинително на двамата. – Убиването на Ловците е по-важно от пазенето на жените.
„И без това ще са мъртви скоро.“ Нямаше нужда да го казва, след като всички го мислеха.
Рейес сви юмруци. Мадокс стисна зъби.
– Някой остава да пази – каза той – или ще се биете без мен.
Аерон може да беше Ярост, а Лушън Смърт, но никой не се биеше като Насилие. Участието му в битката гарантираше победа.
– Ще отидем без теб – каза Лушън с решителен тон.
Така да бъде. Той нямаше да остави Ашлин незащитена. Крепостта беше добре укрепена, да, но не можеше без тях да намушка противник и да го обезсили. Не можеше да измъкне Ашлин от опасност и да я заведе на сигурно място.
– Тогава ми кажи какво възнамерявате да направите, за да постигнете победа!
Мълчание. Лушън и Аерон размениха напрегнати погледи. Преди да може да коментира, Лушън се наведе и вдигна дълга, навита на руло хартия, която беше паднала на пода по време на избухването на Мадокс. Отиде до дивана и я разви, притискайки краищата ù.
– Щеше да е хубаво да го направя на масичката за кафе – измърмори той. – Дори на билярдната маса. Но какъвто си усърден, ти обърна и счупи и двете.
– Вече се извиних – каза Мадокс с усилено чувство на вина. – И утре ще ги поправя.
– Добре. – Лушън посочи хартията. – Както виждаш, това е карта на града. По-рано, когато планирахме, ти беше зает другаде. Решихме да устроим капан в този изоставен район. – Пръстът му огради неравно изглеждащо парче земя на юг. – Хълмисто е и няма никакви къщи, което прави мястото идеално за нападение. Ще чакаме там и ще оставим Ловците да дойдат при нас.
– Това ли е? Това ли е твоят план?
– Това. Както и да ги убием. – Ароматът на рози стана по-силен, когато очите на Лушън проблеснаха заплашително. – Планът е добър.
– Може да не дойдат. Може да са на гробището.
– Ще дойдат – настоя Лушън.
– Откъде знаеш?
Лушън замълча и погледна отново Аерон.
– Имам предчувствие.
Мадокс изсумтя.
– Предчувствието ти може да греши. Трябва поне да подсигурим хълма, преди да отидете, за да не може никой да се промъкне тук, докато вас ви няма, а аз съм мъртъв.
– Добре – каза Лушън с въздишка. – Да се захващаме за работа!
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Хотел „Таверна“, Будапеща
Сейбин – пазителят на Съмнение, лежеше в леглото си и се взираше в снежнобелия таван. Бяха пристигнали от Ню Йорк в Будапеща с една цел – да намерят кутията на Пандора и да я унищожат. Добре де, с две цели. Дотук нямаха късмет. Но трябваше да намери воините, които ги бяха изоставили преди хиляди години. Мъже, до които някога се беше бил. Мъже, които някога беше обичал.
Мъже, които сега го мразеха.
Той въздъхна. От пристигането си преди три дни беше зървал Парис тук и там, но не беше издал присъствието си, защото не беше сигурен как ще го приемат. Щеше ли да бъде нападнат на мига, или прегърнат като блудния син?
Проклятие! Той се страхуваше да разбере. Почти беше обезглавил Аерон, когато воинът се беше опитал да го спре да изгори Атина до основи, в усилието си да измъкне Ловците, отговорни за смъртта на приятеля им Баден.
Няколко пъти, откакто беше дошъл тук, Сейбин се беше опитвал тайно да се промъкне сред тях, за да научи всичко, което може, за тези воини, които някога смяташе за братя, но които сега бяха непознати за него. Не беше разкрил нищо. Затова отделяше внимание на хората, които ги обграждаха. Само един го беше чул. Жена. И тя не му беше дала никаква нова информация.
Той знаеше само, че шестимата воини бяха живи и здрави в онази масивна крепост на хълма и че са въоръжени до зъби.
Това вече го беше научил от Ловец, когото беше разпитал преди месец. Самият Ловец му беше казал с голяма неохота за търсенето на кутията на Пандора. Според него намирането ù означаваше край на Повелителите на ада, защото демоните щяха да бъдат засмукани обратно в кутията, а воините нямаше да бъдат в състояние да оцелеят без тях.