— Падингтън! — обърна се към ужасено облещения брадяга. — Мога ли да телефонирам?
— Мистър Богарди ме закле… ако дойдете…
— Вие не сте ме виждали, Падингтън. Ако ви пита някой…
— Но господине!
В гласа на Падингтън прозвънтя възмущение.
Ронълд Падингтън извади един десетак от джоба си и го пъхна в шепата на брадаткото.
— Но господине!
В гласа на Падингтън вече не звънтеше възмущение.
— Полицейско управление.
Ронълд Кули не се и постара да промени гласа си.
— Искам да говоря с инспектор Кули.
Кратка колеблива тишина от другия край на жицата.
— Вие ли сте, господине?
Кули въздъхна.
— Не е ли там инспектор Кули?
Отново смутена тишина и тих шепот.
— Откъде се обаждате, господине?
— Ъ… отникъде. Значи инспектор Кули не е там?
— За Бога, господине! — простена гласът. — Не се ли чувствате добре? Откъде се обаждате, господине?
Ронълд Кули, съкрушен, затвори слушалката.
На портала на полицейското дежурният полицай отдаде отмерено чест, но когато разбра кой стои пред малкото прозорче, изрева като ранен звяр.
— Господине… за Бога! Ето, че сте тук!
Ронълд Кули изтри чело.
— Тук ли е главният инспектор Уормустър?
— Тук е, господине — прошепна полицаят.
Ронълд Кули се огледа безпомощно.
— Хм. Няма ли някой, който да ме придружи до него?
Полицаят преглътна тежко в кабинката си.
— Точно до вашата… стая се намира неговата, господине.
— А къде е моята стая?
Полицаят пребледня и посегна към телефона.
Кули се надвеси от малкото прозорче.
— Как ви е името, приятел?
— Ама нали… ние… често… заедно…
— Възможно е… — рече Кули отегчено, — но пак не знам как се казвате.
— Сержант Фишер, господине.
— Хм. Я кажете, сержант Фишер… виждали ли сте ме през последните дни… да речем оня ден, в раирани гащи и със сабя на кръста да влизам през тази врата?
— В раирани… га… щи?
— Като първи благородник.
— Като първи… какво? — пелтечеше сержант Фишер.
— Уф! По дяволите…И сержант Аш беше с мен и се е изпарил като камфор.
Ронълд Кули се разколеба.
— Бихте ли ми дали чаша вода, сержант?
Тъкмо беше преполовил чашата, когато от спрелия с гръм и трясък асансьор изхвърчаха няколко свирепи полицаи и го арестуваха.
Главният инспектор Уормуотър опря глава на ръцете си и отчаяно погледна към Ронълд Кули.
— Още не мога да повярвам — изстена, — невероятна прилика. Подлудявате ме, Кули. Направили сте някаква свинщина и сега искате да ме метнете. Признайте си и аз ви се заклевам в небесата, ще се опитам да замажа работата. Ако ли пък не…! Десет години поне ще ви друснат, че да…
Тогава на Ронълд Кули му хрумна нещо. Наведе се напред между двамата бдящи полицаи.
— Спомняте ли си, когато инспектор Кули залови Патрик бръснача?
— Не!
— Аз бях с вас, господине, не искам да ви засегна — рече застаналият отляво як полицай и засука юнашкия си мустак — аз ви пренесох на гръб, господине!
— Добре тогава — каза с облекчение Кули. — Спомняте ли си и раната?
— Как да не си спомням! За малко да ви среже с бръснача си на две мръсникът му! Така, на кръст…
— Тогава внимавайте — каза бързо Ронълд Кули и, преди да успеят да му попречат, свали ципа на панталона си, измъкна ризата си и си свлече гащите. — Какво виждате?
Мис Симпсън, машинописката, изпищя и закри лицето си с ръце. Все пак се стараеше пръстите й да не закриват цялата гледка.
— Още осем месеца — каза инспектор Уормуотър. — За ексхибиционицъм.
— Не там гледайте — каза Кули и посочи корема си, — а корема ми!
Полицаят с големите мустаци хлъцна.
— Иисусе! Няма му раната!
Кули ги остави да се заврат в корема му както апостолите в раните на Христос, сетне съвсем прилежно оправи дрехите по себе си.
— Това не е ли достатъчно доказателство? Щом като не вярвате на шофьорската ми книжка.
Уормуотър пое дълбоко въздух.
— Тези гащи онези ли са?
— Какви гащи?
— Сержант Фишер каза по телефона, че сте питали дали не е видял да влизате в полицейското с гащи.
— А, това ли? Едни раирани бухлати гащи. Средновековни.
— Аха.
— Уолтър трябваше да играе в тях.
Уормуотър вдигна показалец.
— Вие излезте. Госпожица Симпсън също. Берни, вие останете — кимна към мустакатия.
Изчака, докато изчезнат всички, и се обърна към Кули.
— Разказвайте сега, синчето ми.
Когато Ронълд Кули свърши, главният инспектор Уормуотър не можа и дума да обели.