— Знаете ли какви ги плещите? — стенеше отчаяно. — Ако някой научи… Господи, Иисусе! Защо Кули никога не е споменавал, че има брат близнак?
— Не беше много горд с мен — сви рамене Ронълд Кули.
— Мога да го разбера — изръмжа Уормуотър. Значи вие сте се измъкнали?
— Измъкнах се.
— С маце, а?
— Инспекторе…
— Сега сме в полицията, синчето ми, и ние тук сме любопитни за всичко. Биваше ли го мацето?
— Добро беше — рече всеотдайно Кули. — Само… как да кажа…
— Е…? — наведе се любопитно Уормуотър.
— Ами…май малко е глупава.
— Момче, — дръпна се назад Уормуотър с възмутена физиономия. — Щом като толкова държите на ума през уикенда, защо не взехте председателя на Академията на науките? Хм. Значи уговорихте тоя… инспектор Кули, понеже участвате в Хенрих VIII, той да ви поеме ролята, докато вие … Значи, да. Така ли беше?
— Така.
— И той е отишъл.
— Отишъл е.
— Откъде знаете? — нахвърли се Уормуотър.
— В театъра са го видели много хора. Портиерът със сигурност. Сега идвам оттам.
— Много добре. Сега отиваме право в театъра, синчето ми. Защото, ако не се лъжа, вие сте забъркали брат си в някаква безподобна свинщина.
— Аз? — Смая се Ронълд Кули. — Аз? В какво?
Уормуотър бащински го потупа по рамото.
— Не се вълнувайте. Сигурно е станала грешка. Да предположим, че някой иска да ви убие. Само да предположим, не си въртете веднага врата! Потърсил ви е в гримьорната и кого е намерил, а, кого? Да, да, вашия злощастен брат и още по-злощастния сержант Аш. Отвлякъл ги е: инспектор Кули в раирани бухлати гащи, препасан с ренесансова сабя, убил ги е, вързал е на краката им бетонни блокове и ги е хвърлил в морето. И сега стоят пред белите стени на Довър като две неми удивителни.
— Аш не става за удивителна — изломоти мустакатият, — най-много точка.
— Спокойно, Берни. Ала рано или късно който и да е бил, ще разбере, че е сгрешил и ще направи всичко, за да поправи грешката си. Ще ви хване мистър Кули или Кули II, ще ви върже бетонен блок на краката и…
— Господин инспекторе — умоляваше ужасеният Ронълд Кули със сключени ръце. — Аз не искам да ставам удивителна!
— Тръгвайте тогава към театъра! — прогърмя Уормуотър и изскочи иззад бюрото. — Загадките са за това, да ги разгадаят!
— Стига да се оставят — мърмореше наплашеният Кули, който продължаваше да мисли за препинателните знаци край скалите на Довър, когато бронираната полицейска кола паркира пред театъра.
Мистър Богарди кършеше нервно ръце.
— Поразително! Направо поразително! Как можахте, Рони?
— Ако знаех…
— Ако мистър О’Кейси, режисьорът ни, не си беше на мястото, щеше да стане голям скандал. Когато дежурният забеляза, че никъде ви няма… че първият благородник…
— Как забеляза? — попита Уормуотър.
Високият, мършав, леко наподобяващ скелет, мистър Богарди пое дълбоко въздух през носа.
— Не дойде навреме.
— Къде?
— Зад кулисите.
— Откъде?
— От гримьорната си.
— Той откъде знае, че трябва да дойде?
Богарди погледна към Ронълд Кули.
— Първо на първо, всеки знае, общо взето, в кой момент трябва да излезе на сцената. Освен това дежурният ги вика. По високоговорител.
— Разбирам, мистър Богарди — измърмори Уормуотър и си свали очилата със златните рамки. — Значи дежурният е повикал… по-точно е предупредил мистър Кули, ала той не е дошъл зад кулисите. Така ли беше?
— Така.
— Какво се случи след това?
— Дежурният се втурна към гримьорната и затропа по вратата, но никой не му отговори. Натисна бравата. Вратата се отвори. Вътре нямаше никой.
Уормуотър погледна с признание към Богарди.
— Откъде знаете всичко така добре, господин директор?
— И аз бях тук, притеснявах се дали представлението ще мине гладко. Пиесата е малко дълга даже и без протакания. Към края вече всички са като трупове. Не пречи, ако стоя зад кулисите и…
— Разбирам. После какво стана?
— Втурнах се и аз в гримьорната. Празна беше. Изтичах и до тоалетната. Да не би да му е станало лошо, но не го намерих никъде.
— После?
— Търчахме като смахнати. Докато мистър Падингтън ни телефонира.
— Той какъв е?
— Портиерът — каза Кули. — С подрязаната брадичка.
— Беше уплашен до смърт — продължи директорът. — Попита знаем ли, че мистър Кули току-що е излязъл в пълно ренесансово снаряжение, с раирани бухлати гащи, с елече с позлатени кантове и ножница на кръста…
— И тогава вие?
— Можете да си представите. Отчаяхме се. Помислихме, че се е побъркал. Ала на първо време не се занимавахме с него, защото трябваше да спасим представлението.