— Как сте с ума си, мистър Кули?
Артистът се слиса.
— Как така с ума си? От къде на къде? Стига ми колкото имам.
— Исках да кажа, добра ли ви е паметта?
— По дяволите… доста добра. Един артист с изветряла памет може направо да тръгва за старчески дом.
— Добре, мистър Кули. Давам ви половин ден да се преобразите.
Кули скочи, столът, на който седеше, се обърна, но той не му обърна внимание.
Уормуотър непоколебимо продължаваше:
— Берни ще бъде на ваше разположение. Ще отидете в отдел „Кадри“, ще се запознаете с всеки член на персонала, ще им научите прякорите, по кои дела сте работили заедно и така нататък, и така нататък. С една дума, ще се преобразите.
— За какво, по дяволите, господин инспектор — прорева артистът. — И в кого?
— Още ли не сте разбрали? — завъртя глава Уормуотър. — Ами в инспектор Кули!
Ронълд Кули седна съкрушен на стола, Берни стоеше до него и с напрегнато внимание следеше всяко движение на главния инспектор.
— Слушайте, Кули — започна Уормуотър и вдигна пурата си като диригентска палка, — слушайте ме, човече! Мисля, че вие поне колкото мен не бихте желали нищо лошо да се случи на брат ви.
— Оставало и да искам!
— Тогава правете, каквото ви казвам. Следите ли мисълта ми?
— Говорете, дявол да ви вземе!
— Които и да са го отвлекли, трябвали сте им вие, а не той. Не ме питайте пак защо, не мога да ви отговоря. Вие сте им трябвали и толкоз! Ала поради фатално стечение на обстоятелствата, не вие сте попаднали в ръцете им, а вашият брат близнак, най-ловкият ми инспектор!
— Съжалявам, ама…
— Чакайте! Готов съм да се закълна, че Уолтър не им е казал кой е. Оставил ги е да си мислят, че той е Ронълд Кули, артистът.
— Откъде сте сигурен?
— Оттам, скъпи — рече Уормуотър и дръпна пурата си, — защото Уолтър Кули за разлика от вас има акъл като море и още повече опит.
— Мерси.
— Не ми благодарете. Неведнъж се е случвало да отвлекат по погрешка някого, не този, когото са искали. Знаете ли каква е съдбата на отвлечените по погрешка?
Ронълд Кули хлъцна силно.
Уормуотър тъжно кимна.
— Виждам, че се досещате. Затова не бива да се разчуе какво се е случило. Нека крадците да живеят с убеждението, че планът им е успял. Защото, узнаят ли истината…
— Не искам това да стане! — подскочи артистът.
— Тогава започвайте работа. Искам след шест часа пред мене да застане един безупречен инспектор Кули. Берни! Помогнете му!
— Ще стане, господине — захили се сержантът, — няма да се посрамя!
Изчака да напуснат стаята и чак тогава главният инспектор Уормуотър зарови лице в дланите си. Цели десет минути си блъска главата с това как ли се е забъркал в тая работа сержант Аш. И след като се е забъркал, как са успели да скрият, че е полицай?
Ако въобще са успели…
Блуменуил. 1 юни
Дебелият сержант гледаше тъжно през прозореца навън към градината, където в клоните на дърветата с дива радост се гонеха черни косове. В обърнатата наопаки стая работеше техническият екип: изследваха терена сантиметър по сантиметър. Неугледният тип от ФБР нито за миг не му се махна от главата. Най-много, за да изпие чаша вода с лед.
Сержантът въздъхна, щом оня се върна с картонена чаша в ръка.
— Ами да започнем отначало — рече захилен и изгълта леда. — Как стана всичко, сержант?
— Господине, аз вече всичко казах.
— Разкажете още веднъж.
— Ами… заведох Лисицата при Джуди… т. е. госпожица Максуел, на разпит. Нали знаете, искаха да го опандизят.
— Аха.
— Придружих го и останах вън на коридора. — Както обикновено. И внезапно видях, че оня тип идва към мен.
— Аха.
— Усмихваше се и запита коя е стаята на доктор Джуди Максуел. Аз му казах да не се сили, защото докторката няма да го приеме, тъй като има разпит.
— Аха.
— Той се усмихна и се наведе плътно над мен. Друго нищо не си спомням. Когато се събудих, някакво момиченце ми бършеше лицето.
— Как изглеждаше оня тип?
— Вече ви казах.
— Пак ми кажете!
— Ами добре… Висок, строен, с руса коса, сини или сиви очи… с гълъбовосив костюм и… обувки с медна катарама. И се усмихва. Имаше дружелюбна, подкупваща усмивка.
— Аха. Да ви приличаше на някого?
— На никого.
— Какво почувствахте, когато се наведе над вас?
— Нищо.
— Удар, пробождане, натиск?
— Нищо.
Неугледният тип се канеше да продължи, когато шефът на отбора гащеризони от техническия отдел отиде при него и сложи ръце на кръста.
— Готови сме, господине.
Човекът от ФБР кимна към сержанта.
— Излезте на коридора, сержант.
Още щом вратата се затвори с трясък след него, човекът на ФБР нетърпеливо кимна.