— Е, и какво?
Гащеризонът се почеса по темето.
— Голямя каша, Майкъл.
— Как така каша?
— Има един-два проблема, които не можем да решим.
— И по-точно?
— Едва ли става въпрос за обикновено отвличане. Най-напред, виждаш ли радиатора?
— Разбира се, че го виждам. Очевидно поправят парното отопление.
Гащеризонът поклати глава.
— Нищо не поправят. Вчера си е бил още на мястото. Свалили са го, докато е станало отвличането. Вероятно същият този рус младеж.
Човекът от ФБР се усмихна.
— Сам не си вярваш, Луис. За да се откъсне един такъв елемент е необходима силата на слон. Или на два.
Гащеризонът вдигна рамене.
— И все пак това се е случило. Крадецът е хванал едната част на радиатора и я е отскубнал от стената. Ако се вгледаш добре, ще видиш, по шевовете личи, че са били откъснати с огромна сила. Работил е не с оксижен, а… с ръце!
— Глупости!
— Така е, разбира се. И аз го знам. Ала друго не мога да кажа.
— Значи си представяш, че разядосаният крадец се е нахвърлил на радиатора, хванал е единия му край и е отскубнал една част от него?
— Нещо по-добро идва ли ти наум?
— И най-силният човек на света не би могъл да го направи.
— Може тоя рус хлапак с обувки с катарами да е най-силният човек на света. Но има и нещо друго. Сглобихме парчетата на счупения радиатор. Защо да го казвам, но същата тая ужасна сила, която е откъснала елемента от другите, го е извивала, както си ще. Сякаш е изстисквала парче гъба!
— Невероятно!
— Извила го е и е отчупила от него едно парче. То всъщност липсва.
— Искаш да кажеш, че му е трябвало парче радиатор? Затова го е свалил от стената и го е надробил на парчета, за да си вземе едно?
— Кой знае… Липсва само едно парче. Сам виждаш. — Обърна се и показа сложените на земята наредени железни парчета. — Онова парче там.
— Хм. Имаш ли някакво обяснение?
— Че не е взел желязото със себе си.
— Не е ли? Къде е тогава?
— Унищожил го е.
Човекът от ФБР изпсува през зъби.
— Я го кажи още веднъж!
— Колкото и пъти да го казвам, същността е това.
Виждаш ли това малко черно петно на пода? Тук е било желязното парче от радиатора.
— А сега къде е?
— Изчезнало е. Изпарило се е.
— Как ти идват наум такива безумия?
— Химически анализ. Заповядай — и пъхна под носа на човека от ФБР къс хартия. — Има следи от желязо.
Човекът от ФБР се облегна на стената.
— Нещо тук не ми харесва, Луис. Да не би Лисицата да е измислил някой нов трик?
— Едва ли. Трябва да хванем русия тип, ала… ще бъде много трудно.
— Оня знае нещо, което ние не знаем.
— Кой може да е?
— Няма съмнение — или руснаците, или кубинците! Охранявай мястото, Луис!
Гащеризонът приседна на останалата част от радиатора и замислен се заслуша в отчаяната сирена на отдалечаващата се кола.
Бирмингам. 2 юни
Щом прочете пристигналата по спътника новина от Америка, Уормуотър така изрева, че кафето от чашата на Ронълд Кули се разплиска по килима.
— Ето го! Най-сетне!
— Кое, господине? — осведоми се почтително Берни.
Уормуотър разходи по тях поглед.
— Русият тип. Появил се е в Америка.
— Откъде… дойде новината?
Уормуотър поглади мустак.
— От военното разузнаване. Я слушайте!
Изправи се, подпря се с лакти на масата и им прочете съобщението, което съдържаше подробностите около изчезването на Джуди Максуел и Лисицата.
Когато свърши, погледът му срещна два чифта смаяни очи.
— Какво мислите, Берни?
— Че… не са ли тъпи американците?
— В случая едва ли. Какво ще кажете? Русият тип… който пак е отвлякъл човек. Изтръгнатият от стената радиатор и изпарилото се парче желязо. Сякаш поразително напомнят за отровата върху портрета на Нейно величество кралицата и за това, как е попаднала там… Загадъчно пневматично оръжие и т. н.
Кули поклати глава.
— Кога се е случило, господин главен инспектор?
Уормуотър хвана листа с два пръста и изведнъж го изпусна. Гледаше със стъклен поглед как хартията се носи из въздуха. Проговори с пресипнал от вълнение глас едва когато листът се приземи благополучно на земята.
— Ами… ако няма грешка, в същия ден, когато бе отвлечен инспектор Уолтър Кули. Даже в същия час… На 29 май.
Барселона. 1 юни
Типът с развалените зъби и физиономия на пор седеше пред капитан Педро Гомес така, сякаш чакаше присъдата на Страшния съд.
Педро Гомес реши засега да не го пердаши. Ако го напердаши, ще свикне да го бият и няма да му казва нищо. Стига му накрая един шамар. Без това го интересува не джебчийството, а Еспиноза.
Бащински поклати глава и, протягайки се над масата, го потупа по рамото.