Кули отчаяно поклати глава. Чувстваше как го обхваща панически ужас, дори и изреченията да са само двайсет, дори и суфльорът да е толерантен. Да застане на осветената сцена пред цяла зала с хора с този калпак с пера и панделки, с ботуши над коленете, с които един дявол знае как са вървели в средновековието! Господи, как беше? „О, скръбна сцена! Мисля, сър…“ И то аз, да му се не видяло… Погледна към портрета на кралицата на стената и се удиви как Нейно величество разтегля устни в снизходителна усмивка.
— Ще се побъркам — рече Кули примирено. — Спор няма.
Седна отново пред огледалото, щеше му се крещейки да си изтрие целия грим. Ронълд прекарва петстотната си брачна нощ, а той… Зарови лице в дланите си и се опита да диша дълбоко, за да пропъди бавно обземащата го паника.
Спокойно, Кули, спокойно!
Вратата изскърца, отвори се, после се затвори.
— Само не ми казвайте, че веднага трябва да тръгна. Знаете, че сам абсолютно спокоен, но още десет минути ми липсват, за да достигна до състояние на пълна концентрация. Положението…
Запъна се и спря. Не виждаше нищо, чуваше само поскърцването на приближаващите се стъпки и някакво бързо прокобно шумолене във въздуха. Както когато оня тип на пристанището натисна главата му в пясъка и на лунната светлина проблесна отвореният бръснач…
Отмести ръце от очите си и погледна в огледалото.
Непознат висок строен млад мъж стоеше зад него с разтворени ръце и разперени пръсти и доволно се усмихваше.
Компютър да имаше вместо мозък, нямаше да мисли по-бързо. Практиката през последните десетилетия бе натрупала толкова информация в мозъчните му клетки, че дори изчислителна машина с голям капацитет трудно би я поела.
И тези измъчени с море от информация клетки сега до една ревяха, виеха и крещяха: Внимание, Кули, този тип иска да те удуши!
Уолтър Кули не се двоуми дали да послуша предупреждението на ужасените си мозъчни клетки. С едно-единствено леко, но светкавично бързо движение на петата си повдигна във въздуха тежкия фотьойл, на който седеше, хвана го и с всички сили го запрати към непознатия тип.
Ако го видеше някогашният му командир, доволно щеше да потрие длани. Тежкият стол самоуверено летеше към главата на русия, цинично усмихнат тип.
И тогава отново див ужас обзе Уолтър Кули. Господи! Какво направих! Ами ако това е дежурният…
Фотьойлът спря във въздуха на няколко милиметра от лицето на типа, сякаш го бяха залепили. Оня протегна ръка и го сложи на земята.
Тежкият стол леко проскърца върху протрития килим.
— Седнете, мистър Кули!
Непознатият се усмихваше с почти приятелска, но твърда заповедна усмивка. Имаше хубаво и съразмерно лице, като че ли с прекалено правилни черти. Сякаш беше излязъл от страницата на някое модно или рекламно списание.
— Кой сте вие? Дежурният ли?
— Седнете, мистър Кули!
Гласът му бе все така приятелски, но обръщението сякаш бе с една нотка по-решително.
Уолтър Кули си мислеше, че само да протегне ръка — на облегалката на другото кресло е сакото му с един „Смит енд Уесон“ 38-и калибър в джоба и ще го вземе…!
— Кой сте вие? Ако не ми кажете, тогава аз…
Пристъпи напред и застана точно пред носа на русия тип. Със задоволство установи, че са приблизително еднакво високи и че е доста по-мускулест от другия. Въпреки оня трик…
— Какво искате от мен? — запита сърдито. — Това е гримьорна, ако не знаете. На вратата е написано, че…
С неизменната си непоносима и надменна усмивка русият тип протегна ръка едва забележимо и хвана китката му. Тогава Кули почувства това, което рядко бе усещал в неговия разнообразен живот. Ръката му сякаш бе притисната от стоманени обръчи. Извика и се опита да се отскубне от безпощадно силната ръка на непознатия. Отново капки пот избиха по челото му, но те вече нямаха нищо общо със сценичната треска.
Когато дойде на себе си, седеше в креслото. Непознатият пусна китката му.
— Моля ви, останете седнал, мистър Кули!
Уолтър Кули разтри ръката си и крадешком я погледна. Не видя наранявания, което някак го успокои. Все пак не му се щеше наново да установи връзка със стоманенотвърдата ръка на младежа.
— Казвам се Стив, мистър Кули. Дойдох, за да ви взема със себе си.