Главата на капитана внезапно клюмна върху гърдите му и несвързано заизрича като в скоропоговорка:
— Информацията безсмислена… безсмислена… безсмислена. Приемащата среда няма информация с изключение на един… с изключение на един. Липса на базова информация… липса.
Кули слисано се беше вторачил в клюмащия все по-дълбоко главата си мъж. Тъкмо искаше да се спусне към него, когато капитан Немо дойде на себе си и, като че ли нищо не се е случило, им се усмихна.
— И така, аз съм капитан Немо. Героят на няколко романа от Жюл Верн… сега съм пред вас.
Еспиноза напрегнато внимаваше, за да разбере какво става. Все повече се затвърждаваше съмнението, че е попаднал сред луди. Най-напред си помисли, че е обрал до грош тоя тип на име Верн в някоя лунна барселонска нощ и сега иска да му отмъсти. Но тогава какво правят тук другите?
— Знаете ли за какво се е борил капитан Немо?
Кули се огледа крадешком. Виждаше се, че Еспиноза и Лисицата представа нямат за какво става дума; Джуди Максуел гледаше морския със свити устни и остър поглед; а мис Хауард с болезнено самоотрицание се взираше във въздуха. Кули чакаше с любопитство дали капитанът ще получи нов пристъп, но Джуди неочаквано се обади:
— За свобода.
— Така е — кимна мъжът. — Капитан Немо се е борил за свобода. Както е известно, той е бил индиец и се е борил срещу британските колонизатори, превземал е английски кораби…
— Господи — мислеше напрегнато Еспиноза, без да дава външен израз на ужаса си — да не би това говедо Коста да ми е докарал някакъв индиец някога? — беше му казал няколко пъти, че с такива от изтока не се занимава! Пълни са с магии и трикове и редом с тях се губи европейската му наука.
— Пред вас седи продължителят на делото на капитан Немо. Позволете ми да ви разкажа една кратка, ала доста тъжна история. От нея ще разберете кой съм и защо вие сте на кораба ми… И така, за да опростим нещата, нека кажем че и аз съм роден от индийка. Знаете ли къде се намира Махарашвар?
Джуди Максуел неволно кимна отрицателно.
— Няма значение. В Средна Индия. Приятен край, най-вече с хубава почва. Глинеста. Това е много важно. И знаете ли защо?
Изчака малко, после продължи.
— Изолира добре водата. Това е много важно… много важно… много важно. — Главата му клюмна върху гърдите и млъкна.
Погледът на Уолтър Кули се кръстоса с този на Джуди и като че ли очите на момичето му даваха някакъв знак. Мис Хауард се втренчи в капитана: по лицето й избиваше на вълни безмилостен гняв. Кули се уплаши, че ще му се нахвърли, но, преди да успее да го направи, морският отново дойде на себе си. Не поиска извинение; виждаше се, че не осъзнава какво се е случило с него.
— Изолира добре водата — повтори с усмивка. — Освен това Махарашвар се намира в обширна долина сред планините. Дължината й се мери в километри, а дъното й е покрито с вече споменатия изолиращ слой. Преди трийсет години в околността работеха европейски и американски геолози, които търсеха минерали, тогава бяха открити отличните качества на Махарашварската долина.
Капитанът вдигна глава, отвори уста, после отново се килна напред така, че шапката му се търкулна в краката.
— Отлични… отлични… качества… отлични.
В този миг вратата се отвори, през нея се втурна високият рус мъж и отправи пронизващ поглед към капитана.
— Капитане! Капитан Немо!
Морският потръпна и вдигна глава. Усмихна се. Вяло поглади подрязаната си брадичка.
— … Тогава бяха открити отличните качества на Махарашварската долина — изрече.
Русият мъж пристъпи към него и хвана ръката му.
— Моля ви капитане, елате с мен.
Извинително се обърна към пленниците.
— Капитан Немо неотдавна прекара тежка малария. Моля ви за пет минути търпение.
Хвана ръката на капитана и го поведе след себе си. Видимо бавно, но Кули и останалите знаеха каква сила се крие в слабото му тяло.
Щом вратата се затвори, смаяно се спогледаха.
— Тоя е луд — изрече бързо Лисицата. — Спор няма. Аз познавам симптомите на лудостта. Толкова е луд, че и учебници могат да се напишат за него.
Джуди Максуел поклати глава.
— Това не е малария. По-скоро някакъв пристъп на амнезия.
— Какво имате предвид? — попита мис Хауард.
— Болест. Каже нещо и забравя какво е казал. Склероза или втвърдяване на кръвните артерии.
— Аз ви казах, че му има нещо — въздъхна Лисицата, — ама от нас какво, по дяволите, иска?
Още преди да получи отговор на въпроса си, вратата се отвори и през нея спокойно влезе капитан Немо. Свеж, жизнен — и следа нямаше от предишната му неувереност.