— Извинявайте, имах маларичен пристъп. Но сега вече всичко е наред. Взех необходимото лекарство. Докъде бях стигнал? Да, да… До отличните изолирани качества на Махарашварската долина. Значи така. Предполагам всички знаете, че моята страна е много бедна. Населението нараства кошмарно; увеличаването на производството не може да догони демографския бум. Ето защо имаме нужда от пари на всяка цена, за да можем да изхраним стотиците милиони хора. Даже с цената на разпродажбата на националните ни богатства, здравето и сигурността на нашите наследници.
Виждам, че не разбирате за какво става въпрос. И така, когато геолозите установиха с какви отлични изолиращи качества разполага Махарашварската долина, възникна идеята, че от нея би могло да се направи първокласно гробище за опасни отрови. Беше изчислено, че стотици милиони тонове течни отпадъци могат да се заровят в долината, такива отпадъци, които не се приемат никъде по света, а унищожаването им би струвало кошмарни суми, да не говорим, че обезвредяването на по-голямата част от материалите е просто невъзможно. В някои съединения съдържанието на циан е толкова високо, че с няколко литра може да се унищожи една цяла държава.
Но не искам напразно да хабя думите. Известни концерни направиха предложение на моята страна — в най-дълбока тайна — да им представи за ползване Махарашварската долина. Разбира се, срещу астрономически суми, които пак бяха само трошици в сравнение с това, което би трябвало да платят, ако на други, „по-цивилизовани“ територии бяха изхвърлили отпадъците си.
Преди двайсет години се роди споразумението. Построеният в долината град бе изселен, а населението обезщетено. Всички бяха доволни, тъй като всеки, който живееше в долината, получи многократно повече от това, което в действителност струваше къщата му. Така че си държеше езика зад зъбите, който пък не — на него му затваряха устата. Доколкото знам, в околността станаха поне петдесет политически убийства и винаги жертвите бяха хора, опитали се да узнаят тайната на Махарашварската долина.
Капитанът млъкна и изтри чело. Кули се уплаши да не му прилошее пак, но Немо преглътна и продължи разказа си.
— Ала дори и специалистите не знаеха и не можеха да знаят каква е издръжливостта на такъв един изолиращ слой. Той е подложен на все по-голямо налягане. Трагедия още не е станала, повтарям: още! Но може да се случи всеки момент. Ако изолиращият слой се размекне, Индия ще бъде залята от отровното море.
Вие се намирате на един танкер. Осемнайсетхилядитонен. В него има осемнайсет хиляди тона от веществото, което изпомпахме от Махарашварската долина. Осемнайсет хиляди тона свръхотровна течност. Съставът е непознат, тъй като отровните материали са се смесили отдавна под земята. Но зная, че, ако изсипя осемнайсетте хиляди тона в морето, ще последва такава екологична катастрофа, каквато човечеството още не е преживявало. Атлантическият океан ще умре. Може би за столетия, но може и завинаги. Ако някой ме нападне и унищожи кораба ми — ще погуби самия себе си. Може да настъпи краят на света. Не бързо, за мигове, както при атомна война, а бавно, постепенно и навярно много по-болезнено. Представете си, от морската вода ще стане дъжд: истински отровен дъжд. Не само киселинен, от който ще опадат листата на дърветата, а такъв, който опустошава всичко.
На Кули всеки момент щеше да му прилошее. Аш безмълвно се беше втренчил пред себе си. Лицето на Еспиноза изглеждаше неподвижно като на статуя. Виждаше се, че Лисицата чак сега се опитва да схване казаното. Джуди Максуел гледаше вцепенено капитана, а другата жена просто се намираше в несвяст.
— Естествено възникват въпросите, какви са ми плановете и защо доведох на кораба си вас, точно вас. И така, веднага ще получите отговор и на това. Дълго си блъсках главата и стигнах до извода, че, ако само заплашвам международните концерни, няма да постигна много. Наистина няма да нападнат кораба ми, ако не искат да извършат самоубийство, ама и аз ще изпадна в тежко положение. Рано или късно трябва да пристъпя към действие. Или ще изсипя отровата, или ще се споразумея с тях: ще се върна в някое пристанище заедно с обещанията им, там ще ме заловят, ще пристъпят обещанията си, а мен ще ме изхвърлят от играта като опасен терорист. С една дума, всичко ще си остане по-старому. И отпадъците ще продължат да се стичат в долината Махарашвар. Ако имам малко ум, трябва да търся друго решение. Дори с цената на това, че мнозина ще умрат. Искам ли да спася Индия и цялото човечество, вероятно ще трябва да убия няколко хиляди души. Но какво се те в сравнение с милиардите? Ето защо реших засега да не обявявам за какво се готвя. Първата част от моя план ще осъществя с ваша помощ.