— Вие сте луд! — изрече решително Джуди Максуел. — Не знаете какво говорите!
— Знам, и то много добре — каза капитанът и лицето му се разведри. — Решил съм да избера няколко по-големи града и… да пусна по един-два литра от течността във водната им мрежа. После, след катастрофата, ще преговарям за изпразването на Махарашварската долина и ще поискам гаранции, които да не могат да се нарушат. Това вече е моя работа.
Кули вече беше съвсем сигурен, че капитан Немо или каквото и да е името му, е действително луд. Какъвто впрочем е бил и истинският капитан Немо. Верн напразно го е оправдавал, омразата и параноята са го лишили от разум.
Обаче се въздържаше да се намеси. По-скоро с любопитство очакваше да разбере каква роля им е отредил капитан Немо.
— Очевидно желаете да узнаете защо съм ви довел тук, защо точно вас. Ако разберете, навярно ще бъдете горди, че съм ви избрал.
Кули отново хвърли поглед към другарите си. Не видя на някой да му се пръскат гърдите от гордост.
— И така, внимавайте моля! Преди малко казах, че искам да пусна един-два литра от тази течност във водоснабдяването на няколко големи града. Така е… ала само в краен случай. Най-напред ще ги заплаша, после ще започна преговори с тях. През това време аз ще съм на кораба, в морето, с осемнайсет хиляди тона отрова под задника и ще остана тук, докато не ликвидират махарашварското хранилище и не почистят околността. Да, знам, че може да продължи години, даже десетилетия… Ала аз мога да чакам.
Кули и Аш кимнаха колебливо, останалите седяха вцепенени.
— Ще определя три големи града и ще изпратя делегации за преговори.
— За какво? — думите се откъснаха от Джуди Максуел.
Капитан Немо, усмихнат, кимна отрицателно с глава.
— Макар че най-напред мислех и за това, тази няма да бъде вашата задача. Няколко души сме, които… с една дума, мнозина се присъединиха към мен, приемайки за свои целите ми. Нека ги наречем зелени, природозащитници. Ала си взех известна беля с тях. Как да се изразя…
Огледа се внимателно, сякаш се безпокоеше да не би да го чуят тези, за които се отнася.
— Те са съвсем обикновени хора с непосредствени и понякога неудържими изблици. Вие всички бяхте свидетели на някои неприятни сцени, които в бъдеще на всяка цена трябва да се избегнат. Например вие, мистър Кули. Един от приятелите ми, който ви доведе…хм… скандално, както и да се погледне, взел със себе си няколко капки от течността, която се намира в кораба ми и с помощта на устройство, задвижвано от сгъстен въздух, се прицелил в английската кралица, в портрета на Нейно величество. И тогава почти откриха що за отрова се съдържа в картината. Виждате, че приятелят ми се е поддал на гнева си.
Струва ми се, че и вие има какво да добавите за буйния характер на приятеля ми, мис Максуел. Да се счупи един радиатор и после да се унищожи част от него… с няколко капки от течността, това надминава всякакво варварство! А за вашия случай, сеньор Еспиноза, може най-много да се съжалява. Вашият другар и снабдител по неприятен начин стана жертва на гнева и нетърпението на моя приятел. Това имах предвид, когато казах, че… те трудно могат да представляват моите интереси. Просто те са необразовани хора, за това става въпрос.
Кули се вслушваше в гласа на морския офицер. Как реди дума след дума, как се аргументира. И стигна до извода, че тоя тип ги лъже. При това монотонно и без фантазия. Липсва му каквато и да било идея или внезапен аргумент, които да потвърдят лъжата му. Неведнъж беше наблюдавал това явление сред примитивни престъпници без въображение.
— Затова реших — продължи капитан Немо — да доведа на борда няколко души, които могат да научат моите хора как да се държат. Откровено казано, измислих определени типажи и вие трябва да оформите приятелите ми по тях! Все едно имате восък в ръцете си. Сякаш сте скулптори. Получавате една снимка — естествено, образно казано — и мек, поддаващ се на оформяне суров материал. Задачата ви е да изваете по снимката статуята. Разбирате ли ме?
Никой не отговори. Всеки бе потънал в собствените си мисли.
— Вие ще подготвите моите хора. Ще работите с тях както доктор Франкенщайн с хомункулуса. Разбира се, не става въпрос за хирургическа намеса. На мен ми трябват подходящи хора, способни да водят преговори, и вече съм скицирал за себе си какви желая да бъдат. Не ме съдете, ако съм малко патетичен.
— А ако не сме съгласни? — попита Джуди Максуел.
— Ще се съгласите — усмихна се капитанът. — Вие и тук не искахте да идвате.