— И… какво ще стане после?
Това беше въпрос на Кули, който любопитно бе наклонил глава.
— Ако акцията е успешна, вие, естествено, сте свободни.
— Каква е гаранцията?
— Хайде, хайде, драги мистър Кули. Какво друго да правя с вас и най-вече защо. Вие няма да знаете някаква тайна, заради която да се наложи да ви убивам. А какво друго да ви правя?
Кули не че нямаше идеи, но мъдро ги премълча.
— Следващият и последен въпрос е защо сте ми нужни точно вие. Ами ще ви призная, че се спрях на вас след продължителен избор и ще ви кажа защо. Да започнем може би с дамите. Мис Хауард е управителка на голям козметичен салон, където се дават консултации за поддържане на косата и тялото. Така ли е, мис Хауард?
Кети Хауард кимна.
— И така много е важно хората ми да изглеждат добре. Козметика, фризура и т. н. Не бива да създават впечатление на протрити и съдрани скитници. Не бива да ги гледат с пренебрежение. На приятелите ми трябва да гледат като на равноправни партньори!
Най-голямата задача се пада като че ли на мис Максуел. Тя трябва да създаде в тях индивидуалност, и то въз основа на данните, които ще получи от мен. Приятелите ми… те ще се държат така, сякаш… са забравили миналото си. Хора без собствени качества. Вие, мис Максуел, трябва да оформите техните личности. Вие сте психолог и имате сериозни резултати в изследванията за личността. За вас това е голямата възможност да направите крачка напред. Останалото ще обсъдим по-късно в подробности. Всъщност щастлива случайност е, че мистър… т. е. Лисицата, тъкмо беше при вас. Известно ни е, че мистър Лисица… хм… не е от хората, които са любимци на блюстителите на закона. Мистър Лисица има едно чудесно качество: по един артистичен начин той умее да завоалира и прикрива личността си и да се претворява в съвсем друг човек. Успява да заблуди даже и детектора на лъжата.
— Има някаква грешка — опита се да доуточни нещо Лисицата.
Капитан Немо само се усмихна.
— Възможно е. Възможно е да съм сбъркал някъде. В такъв случай, колкото и да не ми е присърце, не бих могъл да щадя живота на онзи, когото по погрешка съм довел на кораба. Разбирате ме, нали? Защото, ако не сте този, мистър Лисица, за когото съм ви взел, тогава кой сте? Възможно е да сте опасен за мен и тогава нямам причина да ви оставям жив. Ясно е, нали?
— Напълно — каза Лисицата. — Само се пошегувах. Естествено, че аз съм Лисицата и мога да заблудя и най-рафинирания детектор на лъжата.
— Разбирам — каза капитанът. — Така мислех и аз. Ще обучите и моите приятели. Тук е и сеньор Еспиноза. Той така владее лицето си, както мистър Лисица чувствата си. Искам и приятелите ми да усвоят изкуството на мимиката. Лицата им да не бъдат неподвижни, а да играят с израженията както музикантът с инструмента си. Разбирате ли ме, сеньор Еспиноза?
Картоиграчът кимна.
— Мистър Еспиноза е покерджия. Надявам се, че не съм ви обидил с това.
— Не, сеньор.
— Останаха само двама. Мистър Кули е артист. Струва ми се, не трябва подробно обяснение защо имам нужда от него. Трябва да обучите, мистър Кули, другарите ми на жестове: как да държат ръцете си, тялото, лицето и как да придадат живот на думите си. На практика, разбира се, нещата са по-сложни…
— И още как! — изръмжа Кули.
— Моля?
— Това, което вие искате, се учи в течение на години във висшите училища.
— Приятелите ми са много надарени и изключително бързо усвояват, както ще имате възможност да се убедите, мистър Кули. Струва ми се, че в това отношение ще бъдете изненадани. Що се отнася до мистър Аш… положението с него е както с мистър Лисица. Попадна наистина случайно при нас, но в случая можем само да бъдем благодарни на случайността. Мистър Аш е гримьор. Смятам, че чудесно ще се сработите с мис Хауард.
Аш погледна усмихващата се вяло дама и кимна объркано.
— Що се отнася за по-нататък, позволете ми да ви обърна вниманието на някои неща. Общо взето, свободно можете да се движите из кораба, но само по първия каютен коридор и на палубата. По-надолу, моля ви, да не се спускате, във ваш интерес е. Споменах, че другарите ми, хм… все още са пленници на настроенията си. Те живеят на втория каютен коридор, точно под вас. Моля ви не ходете при тях… Макар че съм взел всички предпазни мерки, за да се избегнат случайни сблъсъци, не се знае кога може да се отприщят страстите… Така че имайте предвид, че освен първия каютен коридор и палубата всички останали помещения са забранени за вас. Надявам се да не вземете за неучтивост моята предпазливост.
— Моля ви се! — рече Джуди Максуел иронично.
— Трябва освен това да ви помоля, чуете ли камбанен звън, незабавно, на момента се оттеглете в кабините си и останете там, докато двоен камбанен звън, не ви съобщи, че опасността е отминала.