Възможно е да ни връхлети ураган със страшна сила или подводница да се спотайва под нашия кораб. А за никого от нас няма да е добре, ако ни забележат.
Наклони глава, сякаш се беше объркал, повъртя пръстите си и накрая изрече:
— Сега идва най-тежката част. Моля ви, каквото и да кажа, не губете ума и дума, нито животът ви, нито свободата ви са в опасност. Естествено, само в случай, че следвате указанията ми. И така, докато спяхте, в един от вас, но в кого това е само моя тайна, вградих едно взривяващо се микроустройство. Съвсем случайно се добрах до такъв хирургически метод, с който безкръвно и без следа мога да прикрия малки рани. И така, у един от вас съм сложил такова устройство, което мога винаги да взривя дистанционно.
Млъкна и зачака реакциите им. Очакваше да скочат, да го нападнат, да плачат, да заплашват. Пленниците обаче само седяха вдървени, като че ли не можеха истински да схванат смисъла на думите му.
— Вие сте в известен смисъл живи мини; носите в себе си смъртта. Защо направих всичко това? Бих искал да предотвратя всякакви необмислени постъпки. По-конкретно — става въпрос за бягство. Възможно е да се наложи да пуснем котва недалеч от брега, пред пристанище, да речем, някой може да се изкуши да се хвърли във водата, за да изплува до брега. Може да се случи хора от пристанищните власти или от крайбрежната охрана да дойдат на кораба, за да го претърсят… Може да ви мине през ума да им обърнете вниманието върху себе си. Естествено, бих могъл да ви държа и затворени, ала… мисля, че това непременно би попречило на работата ви. Ако можете да се движите свободно, и настроението ви ще е по-добро, и психически ще сте на гребена на вълната, а не в дъното й. Смятам, че това е правилното разрешение.
Еспиноза, който трудно схвана за какво става въпрос, пребледня и преглътна.
— Казвате, сеньор, че в мен има мина?
— В някой от вас. Не се знае в кой. Възможно е, наистина да е във вас, сеньор Еспиноза.
Лисицата подскочи и закрещя почервенял:
— Това е подлост! Да знаете, че е подлост!
Капитан Немо се усмихна и разтвори ръце.
— Ами… възможно е в известен смисъл да сте прав. Но повтарям, че това е по-доброто разрешение, отколкото да ви затворя в кабините. Впрочем, мистър Лисица, не бих желал да споря с вас относно оценката ви за нравствените норми, но…
— Аз още не съм вграждал мина в никого — преглътна с мрачна физиономия Лисицата.
Кули бавно дойде на себе си след първия ужас. Видя и почувства гнева на Лисицата, смразяващия страх на Еспиноза, героизма на Джуди Максуел и това, че Кети Хауард сякаш не се интересуваше от всичката работа. От цялото й същество бликаше аристократичното презрение, което изпитваше към капитан Немо.
Кули помръдна внимателно.
— Не може ли да избухне случайно?
— Изключено е. Само с дистанционно управление.
— Къде се намира то?
— На сигурно място.
— Значи у вас.
— В моите ръце е, ако това имате предвид.
— Нищо няма да ни се случи, ако… да речем паднем или нещо подобно?
— Повтарям, устройството може да избухне само ако аз дам заповед. Нито от удар, нито при друг физичен или химичен ефект не експлодира. Не се тревожете. Ако се придържате към указанията ми, няма да се случи нищо. Впрочем отсега ще ви настаним по двама… Предполагам, че мистър Кули и мистър Аш биха желали да останат заедно. При това положение мистър Лисица и сеньор Еспиноза ще бъдат в една кабина. Имате ли нещо против?
Никой не отговори, ужасът ги беше вцепенил.
— Дамите, естествено, ще останат заедно — продължи капитан Немо. — А сега моля елате с мен. Каня ви на малка демонстрация.
Мек, следобеден вятър браздеше морето. Огромното, дълго неколкостотин метра туловище на кораба се огряваше от светлината като гърба на грамаден кит. Недалеч от туловището на кораба подскачаха летящи риби и учудено гледаха тромавия великан.
Капитан Немо ги изведе на невероятно широката палуба на танкера. Корабът леко вибрираше под краката им. Беше направо ужасно човек да си помисли, че е стои над осемнайсет хиляди тона гадост.
Мек вятър галеше лицата им, Джуди Максуел затвори очи и си представи, че отново е в лабораторията по криминалистика.
Дай Боже, всичко да е само сън, потискащ, лош сън! Дай Боже, да се събудя и да отида да си сваря едно кафе в кухнята! Дай …
Кули се стараеше нищо да не му убегне и добре да запаметява. После си помисли, че май е излишно, защото, ако капитан Немо казва истината, ще могат свободно да се движат по палубата.
Изведнъж във въздуха над тях задрънча камбана.