— Мен? Вие сте луд, добри човече!
Непознатият със задоволство огледа атлетичния ръст на първия благородник. После неочаквано с непроследима с просто око бързина вдигна ръка. Кули можеше да се закълне, че в единия миг ръката беше още на коленете му, а в другия — вече във въздуха. Сочеше право в кралицата.
— Виждате ли картината, мистър Кули?
— Как, по дяволите, да не я виждам, но не разбирам какво общо има. Аз…
— Гледайте внимателно!
Кули млъкна, какво друго му оставаше? Но за гледане нищо особено не видя. Няколко секунди по-късно обаче забеляза как около врата на кралицата картината започна да се оцветява и да се размазва в синкаво петно, голямо колкото юмрук. Можеше да се закълне, че петното се разлива върху хартията, а не върху стъклото, което я предпазва.
— Какво, по дяволите, е това? — понечи да тръгне към картината, но непознатият предупредително вдигна показалец.
— Останете на мястото си, моля. Що се отнася до въпроса ви, това е отрова. За няколко секунди попива и за няколко минути унищожава жертвата. Изстрелях я от пръста си, мистър Кули…
Уолтър Кули вече сто на сто беше сигурен, че има работа с луд. В театъра се беше вмъкнал опасен луд и както изглеждаше, го беше взел за заложник. Това с отровата може и да е блъф, но може и да не е. В крайна сметка може и да е докопал някаква отрова от някой изследователски институт, както и съответното оръжие.
Направи усилие да овладее треперенето на гласа си.
— Какво искате от мен?
Непознатият сякаш въобще не чу въпроса.
— Изстрелях я от пръста си, с неколкостотин атмосфери. Мина през стъклото, ако желаете, можете да видите, макар че… по-добре да ми повярвате. Достатъчно е да мръдна с пръст и вие ще сте мъртъв, Кули.
Мистър Кули усети как окото му се премрежи от потта, която се стичаше по челото му.
— Какво искате от мен?
— За кратък период от време искам да ви помоля за вашата помощ.
— Помощ?
— Бих казал, че имаме нужда от вас като артист. Или може би като педагог. Трябва да обучите една трупа. Става дума за кратко време и, естествено, не безплатно. Щедро ще възнаградим труда ви.
Гърлото на Кули пресъхна.
— Ама аз… аз не…
— Познаваме ви добре, мистър Кули. Вие сте човекът, който ни трябва.
„Господи! — мислеше Кули. — Господи!“
— Повече не мога да ви кажа — усмихна се непознатият, — когато му дойде времето, ще узнаете всичко. Бих желал да приемете работата.
— А ако кажа не?
Русият тип погледна към портрета на кралицата и многозначително се усмихна.
— Кога ще трябва?
— Сега. Веднага.
— Това е невъзможно — пребледня Кули. — Аз имам тук представление. Аз съм първият благородник.
— Веднага.
— Нали ви казвам, че…
Вратата се блъсна и през нея се втурна Аш. Кули искаше да се хвърли към пистолета си, но усети как стоманенотвърдите пръсти отново се сплитат около китката му. Извънземната сила го принуди да остане седнал.
— По дяволите, господине — Аш беше побеснял и се изсипа насред стаята. — Това е кочина, а не театър. Вие сте след десет минути, но ако не бях тръгнал след дежурния…
Чак тогава забеляза, че Кули не е сам.
Няколко стотни от секундата по-късно усети, че нещо в стаята не е наред.
Лицето му стана още по-червено и той се извъртя, за да се втурне в атака. Кули видя само, че непознатият насочи показалеца на свободната си ръка към Аш. И този път не успя да проследи с очи как русият тип вдигна ръката си.
— Неее! — сам се учуди на себе си, че крещи така отчаяно. — Неее!
— Кой е този?
— Аш — простена Кули. — Не го закачайте! Ако му направите нещо, по-скоро ще пукна, но няма да дойда с вас… Ако ще да се пръснете!
Лудият тип пусна ръката му.
— И той ли е артист?
Аш тъкмо щеше да отвори уста, но Кули така го погледна, че думите заседнаха в гърлото му.
— Какъв друг може да бъде?
— Сега защо не играе?
— Няма роля в тази пиеса. Той е най-добрият ми приятел. Ако го убиете…
Очите на Аш се опулиха от ужас.
— Какво?
— Млъкни Аш и не питай нищо — изрече Кули толкова бързо, че дъхът му спря. — Не… питай! По-късно всичко ще ти кажа. Кралицата…
Аш светкавично насочи погледа си към портрета. Кули нямаше представа какво е схванал от видяното, ала вярваше в рутината на Аш.
— Е, всичко е наред — рече русият и сви рамене. — И той може да дойде с нас. Можем да тръгваме.
Кули се огледа от горе до долу и поклати глава.
— В този маскараден вид?
— В този, мистър Кули!
— Нека поне портфейла да взема със себе си!
С бавни, добре видими движения протегна ръка към сакото си. Русият го наблюдаваше. После с невероятна бързина, за проследяването на която човешкото око едва ли е способно, обърна глава към Аш.