— Това… какво е? — простена момичето. — Торпедо ли е?
— Нещо такова — кимна капитанът и махна на моряците, че могат да си вървят. Изчака да потънат в изхода заедно с русия тип, после кимна доволно.
— Не сте далеч от истината мис Максуел. В тялото на тази акула също бях вградил взривно устройство, каквото има в един от вас. Исках само да демонстрирам, че няма смисъл да мислите за бягство. А сега, ако нямате нищо против, ще ви оставя. Корабът е същият като Наутилус от романите на Верн. Има библиотека и зала за игри. Занимавайте се и … ако имате някакъв проблем, на стената на първия коридор ще намерите един алармен домофон.
Наведе се и се спусна по стълбата към кабините.
Мис Хауард се отпусна на парапета и заудря с юмруци.
— Аз не мога! Просто… усещам, че ще се побъркам! Ако е в мен това взривно устройство…
— Във всеки от нас може да е — рече утешително Джуди. — Даже и в мен. Лисицата се огледа от долу до горе, сякаш искаше да се отърве от тялото си.
— Дявол да го вземе, не може ли да се разбере някак?
— Как? — попита ужасеният Еспиноза.
— Да се съблечем и да се огледаме.
— И? — остро запита Кули. — И тогава какво?
— Останалите ще могат да се изметат — каза Лисицата.
— Вие ще се изметете ли?
— Че как не? Да не си въобразявате, че ще остана тук, ако знам, че бомбата е във вас!
— Стрийптизът е излишен — рече иронично инспекторът, — макар че, ако искате, може да се попощите. Да не си мислите, че е толкова тъп? Ако толкова лесно можеше да се разбере трикът, цялата работа няма никакъв смисъл.
— Като че ли сте прав, сеньор — съгласи се Еспиноза.
— И още как! — кимна Аш.
— Какво по дяволите да правим тогава? — разочаровано блъсна парапета Лисицата. — Да чакаме със скръстени ръце, докато смахнатият ни взриви ли?
— Засега едва ли можем да правим нещо друго, освен да чакаме — каза Кули. — И да сме нащрек.
— Поне ще видим как ще се разхвърчим из въздуха! — беснееше Лисицата.
Джуди се въртя напред-назад, докато не намери един шезлонг зад купчината въжета. Разпъна го и настани махащата с юмруци мис Хауард.
— Полегни… Навярно ще е по-добре.
Но не й беше по-добре. Кети Хауард се надигна с мъка и помоли Джуди да я заведе в кабината.
Щом двете момичета изчезнаха, Кули се обърна към останалите трима.
— Най-добре ще е, ако сме единни.
— И какво ще стане тогава? — осведоми се Лисицата.
Еспиноза мълчаливо вдигна рамене. Аш следеше инспектора, готов да му се притече на помощ, ако се наложи.
Кули беше прекарал голяма част от живота си сред престъпници: четеше душите им като отворена книга. Знаеше, че общата опасност може да ги сплоти, ако е умел в приказките и още по-умело се аргументира.
— Ако искаш да се измъкнеш, Лисицо, по-добре ще е да ме послушаш. Бил ли си въобще в пандиза?
— Охо! — каза Лисицата. — Ама какво те засяга?
Кули прехвърляше наум целия американски каталог с криминални досиета. Най-сетне се спря на Патрик Бръснача.
— Познаваш ли Патрик Бръснача?
Лисицата се усмихна внимателно.
— Чувал съм за него. И какво от това?
— Той имаше един човек, викаха му Голямата Цигулка…
— Цигулката умря — реагира Лисицата. — Или поне така казват — поправи се бързо.
— Видял ли му е някой трупа?
— Никой — каза Лисицата. — Хвърлили го във водата. Сложили му бетонен блок на краката и го пуснали в Залива. Така знаят всички. Но вас какво ви интересува?
— Какъв белег имаше Цигулката?
Лицето на Лисицата помрачня.
— Хей, ама вие какво? Кой сте вие?
Кули хвана врата на Лисицата и го стисна. Аш се приготви да обезвреди Еспиноза, ако пожелае да се притече на помощ на другия.
— Какъв белег имаше Цигулката? Ще те хвърля във водата, ако не говориш!
— Пуснете ме… — гърчеше се Лисицата в едрите му като лопати длани. — Срязан му беше коремът.
Кули го захвърли на палубата. Лисицата скочи и се готвеше да нападне, но навреме се сети, че му няма ножът.
Кули се обърна към Лисицата, разкопча гащеризона си, измъкна ризата и посочи огромната рана на корема си.
— А това какво е, глупако?
На Лисицата му се сви гърлото. Запелтечи, и простена с мъка:
— Цигулко! Как попадна тук? Откога искам да те срещна. Господи! И точно така…
— Аз съм Кули, артистът — рече твърдо инспекторът. — А това е Аш, гримьорът ми. Добре е да го запомниш. И ти! — посочи към Еспиноза.
Испанецът кимна в знак на съгласие.
— А сега да поговорим.
В този миг на вратата се появи Джуди Максуел.
— Шшт! Пред момичето нищо! Ясно ли е?
Джуди дойде до тях и тежко въздъхна.
— Иисусе Христе! Съвсем е отпаднала. Както я сложих, веднага заспа. А сега накъде, господа?