— Как така нищо? — наклони се възбудено Берни.
— Както ви казвам. Нямаше нищо в ръката ми. Само малко пепел на върха на пръстите. Това беше останало.
Уморено се отпусна назад и се разплака с все сила.
В дома на Елизабет Абрамс нямаше какво толкова да се види. Навсякъде беше покрито с доста дебел слой прах; само тук-там се виждаше как някой, тършувайки внимателно, е нарушил прашния слой. Уормуотър не се учуди, когато дактилоскопите му съобщиха, че не са могли да фиксират нито един отпечатък от пръсти. Този, който е тършувал, или е бил с ръкавици — установяването на факта вече не беше тяхна работа, или въобще е нямал кожа на пръстите си.
Скромната плячка, с която трябваше да се задоволят, бяха няколко снимки. На едната от тях се виждаше Елизабет Абрамс на брега на морето в компанията на мускулест мъж с бански костюм и дружелюбен поглед.
— Този кой е? — попита главният инспектор, сочейки към момчето.
— О, ами това е Франк.
— Той ли ухажваше внучката ви?
— Той. Симпатично момче, нали? Жалко, че нищо не стана.
— С какво се занимава Франк, мисис Кокс? — попита сякаш между другото Берни.
— О, ами и той прави атом.
Уормуотър, който беше коленичил на килима, се изправи, подушвайки нещо.
— Атом ли? Къде?
— В института, миличък.
— В какъв институт?
— Ами… не зная точно. Елизабет не ми е казвала. Само така го споменаваше — Института. Сега пък накъде хукнахте, милички? Нали преди малко ме помолихте да сложа чай!
Франк Заблоцки трудно се съгласи да се хване на хорото. Беше необходимо всевластният Нобелов лауреат професор Стокенхаймър да го убеди, за да се принизи до тях. Ледът взе да се топи едва когато, заковал студените си сини очи на лицето на приятния, среден на ръст мъж, Уормуотър му разказа за какво са дошли.
Заблоцки мълчеше, после изведнъж изригна като вулкан.
— О, по дяволите, разберете най-сетне, вие не сте виновни, но се чувствам така, сякаш някой върти нож в бъбрека ми!
Уормуотър и този път изтика на преден план Берни с апостолската му физиономия.
— Ние, естествено, разбираме вашите чувства мистър Заблоцки — каза меко Берни. — Мис Абрамс обаче е изчезнала и именно позовавайки се на тези ви чувства, ви моля…
Заблоцки направи отрицателно движение.
— Не е нужно да се позовавате на нищо, господин полицай. Просто мислех, че вече ми е минало. А изглежда, че въобще не е така. И това малко ме разстрои. Обаче вече всичко е наред. Питайте!
— Откога познавате мис Абрамс?
— От около три години.
— Къде се запознахте?
— Тук, в института. И двамата бяхме стажанти. Наскоро след завършване на университета бяхме попаднали тук.
— В един университет ли сте учили?
— О, не. Аз съм завършил в Съединените щати. В Станфорд.
— Разбирам. И ако може да попитам, само така в общи линии, каква ви беше работата?
— Фузия на ядрото.
— Доколко е секретна тази програма?
— Ами… за това би трябвало да попитате мистър Стокенхаймър.
Лабораторията, в която бяха седнали сред епруветки и тонове стъклени съдове с неизвестно предназначение, приличаше по-скоро на склад на стъкларска фабрика, отколкото на лаборатория в институт по атомна физика.
— И все пак каква е целта на експериментите?
— Откриването на нов източник на енергия. Повторение на процесите, които се извършват на Слънцето. Създаване на чиста енергия.
— Занимават ли се с тази тема и в Канада? — прекъсна го Уормуотър.
— Навсякъде по света. Това е голямата енергийна надежда на бъдещето. Защо пък точно там да не се занимават с нея?
— Окей — взе отново думата Берни. — Според мисис Кокс, вие, така да се каже, сте били сгодени с мис Абрамс.
— Така беше, Бога ми!
— Мистър Заблоцки, повтарям, не бих искал да разчоплям незаздравяла рана, но трябва да ви попитам: защо се развали годежът ви?
Заблоцки хвана една епруветка, която стоеше пред него на лабораторната масичка, загледа я, сякаш сега за пръв път в живота си виждаше такова нещо, и я запрати в ъгъла.
— Отнеха ми я. Не сте ли чували за такова нещо?
— Как да не съм — усмихна се Берни. — Даже сам бих могъл да ви разказвам. Как?
— Ето това е, което и аз не знам. Повярвайте ми… о, по дяволите, ами… а така се обичахме.
Берни изчака няколко мига, преди да зададе следващия въпрос.
— Кой беше въпросният?
Заблоцки търсеше друга епруветка, която да запрати в ъгъла, но нямаше нито една наблизо.