— Какво е положението, господине?
— Мога да се закълна, че тук няма нито камера, нито подслушватели — прошепна Кули.
— А ако има все пак?
— Ще разберем веднага. Елате с мене, Аш!
С твърди отекващи стъпки преминаха по коридора. Аш имаше усещането, че Еспиноза и Лисицата, затаили дъх, следят стъпките им, но нито единият от тях не отвори вратата.
— Какво искате да правите, господине?
Кули дума не обели, докато не стигнаха до апарата, който според указанията на капитан Немо можеха да използват само в случай, че спешно се налага да установят връзка с него.
Кули огледа телефона, който приличаше на някогашните апарати с фуния. Свали слушалката и чу, че на другия край на жицата задрънча звънец. Звъня поне десет пъти, докато я вдигнаха.
Кули изчака да се обадят.
— Вие ли сте, капитане?
— Тук е Немо. Говорете!
— Кули се обажда.
— Какво обичате, мистър Кули?
— Капитане… ще пукна, ако не ми помогнете. Ще пукна и край!
— Какво обичате, мистър Кули?
— Говоря не само от мое, а и от името на всички. Всички сме заклети пушачи. Нямаме цигари… Вие пушите ли, капитане?
— Казвайте мистър Кули.
— Капитане, ако не се снабдим веднага с цигари, ще почнем да вършим глупости. Що се отнася до мен, ще скоча в морето и ще изплувам на брега, колкото и далече да е. Оцелея ли, ще намеря един проклет, скапан павилион и ще го обера! А на продавачката ще прегриза врата или ще я изнасиля. После ще запаля и ще вдишвам дима, докато вие не ме взривите. Повярвайте ми, без цигари е по-добре да си на парчета, отколкото цял. Или ще ни намерите цигари, или ще се сбогуваме с този плаващ карцер. Можете да избирате капитане!
Усмихна се на Аш и закачи слушалката на вилката.
Когато стройният рус тип влезе в кабината им, Аш и Кули бяха на ръба на нервния пристъп. Аш си смучеше пръста, сякаш пушеше пура. Кули крачеше напред-назад като разярен тигър.
Русият застана на вратата и ги загледа с присвити очи. Кули, сякаш задвижен от взрив, се втурна към него.
— Донесохте ли цигари?
Русият недоумяващо завъртя глава, после бръкна в джоба си и измъкна оттам пет пакета Марлборо и пет запалки.
— Защо не сте казали досега?
— Сгрешихме — рече Кули.
— Защо?
— Ами… не искахме да се поставяме в зависимо положение.
Русият се облегна на стената. Личеше по лицето му, че се опитва да се концентрира.
Кули посегна към цигарите. Не му беше трудно да разиграе ролята на лишен от цигари закоравял пушач.
— Какво имате предвид? — запита русият.
Кули преглътна дълбоко и пот изби на челото му.
— Вижте, човече, ако не пушите, така и няма да разберете.
— Кажете все пак.
— Решихме да се откажем от цигарите. За да не ни изнудвате с тях. Признавам, че това беше грешка. Още повече, след като вашият достоен за обич капитан ни превърна в гърмящи акули, няма никакъв смисъл да се правим на супермени. Може ли да запаля? Кажете най-сетне, за Бога!
По лицето на русия пробегна презрително недоумение и отвращение.
— Естествено. Нали затова ги донесох. Раздайте и на останалите — обърна се и с бавни, спокойни движения отвори вратата.
— Капитанът ви моли, ако имате проблем, да го съобщавате по възможност през деня или на келнера, или на мене. Лека нощ!
Щом вратата се затвори след него, смъртнобледен Аш се обърна към Кули.
— Пет пакета донесе, господине! Иисусе Христе, това означава…
Кули сложи пръст на устните си и тихо прошепна.
— Това означава, Аш! Точно това означава.
Изключиха осветлението и изпушиха по една цигара. Нито Аш, нито Кули не бяха закоравели пушачи, можеха да издържат колкото искат без никотин. Ала сега трябваше да се правят на такива. Пушеха марлборо, докато очите им се насълзиха.
После легнаха и продължиха да пушат в леглото. Размениха банални думи, най-вече на театрални теми. Накрая Кули се прозя широко, смачка цигарата, пожела лека нощ на Аш и се обърна към стената.
Сержантът измърмори нещо с цигара в уста. После затвори очи и с небрежно движение пусна едната възглавница на пода. Раздвижи врата си, високата възглавница сякаш го беше убивала, и вече със затворени очи, ръмжейки, смукна още няколко пъти. Мигове по-късно вече хъркаше: горящата цигара падна от ръката му право върху възглавницата.
След минута и половина гъст дим изпълваше каютата. От възглавницата излизаха пламъци, червената им светлина оцветяваше неуютните стени. Кули се събуди и се втурна към мивката: намокри края на чаршафа и го притисна към устата си.
Аш посочи към възглавницата, но Кули му кимна: спокойствие!
Инспекторът се оттегли в ъгъла и взе да брои. Когато стигна до петстотин, кимна на сержанта. С общи усилия започнаха да тъпчат и поливат пламтящата възглавница. Димът като да бе станал още по-гъст и дращещ гърлото отпреди. Кашляха, плюеха, давеха се, сетне внимателно отвориха вратата.