От вътре се извиха димни змии и весело полазиха по коридора.
След половин час в кабината цареше пълен ред. Кули се усмихваше и тъпчеше остатъците пепел в калъфката на една възглавница.
— Е, господине? — попита Аш доволен. — Добре ли го направих?
— Първокласно, Аш! Сега трябва само да се упражнявате да спите без възглавница.
— Аз ли? — смая се сержантът. — Че тя вашата възглавница изгоря, господине!
— Как така моята? Ето я моята на вашето легло!
— А-а, така ли било, господине — кимна Аш, примирявайки се. — Сбъркал съм, господине.
— Аз обаче не съм сбъркал — рече Кули весело, — или поне се надявам, че не съм. Кабината ни е чиста и ако не се лъжа, и на другите. Ако имаше камера, подслушвател или каквото и да било тук вътре, щяха да усетят огъня и да се втурнат да го гасят, особено като се има предвид, че ние видимо спяхме праведен сън, докато вашата възглавница гореше.
— Моята ли, господине? — попита жално Аш.
— Вашата — кимна Кули. — Ала важното е, че не ни следят. Значи спокойно можем да говорим.
— Защо не ни следят? — недоумяваше Аш. — Ако бях на тяхно място…
— Навярно не са имали време да направят алармена инсталация. Тук всичко изглежда скалъпено надве-натри. Сякаш корабът е бил подготвен за няколко дни.
— А течният химикал?! Помислете само, господине, осемнадесет хиляди тона! И откъде е трябвало да го изпомпат? Изпод земята… Докато са го правели, сто пъти можеха да сложат една затворена система.
— Ами … ето това е Аш! Това е, което мира не ми дава!
Кули тихичко почука на вратата на кабината.
Щом чукането спря, вратата се открехна и в процепа се появи червената глава на Лисицата.
— Тръгваме ли?
— Пуснете ме вътре!
Еспиноза седеше на леглото си, забил угрижено очи в пода.
Кули му пъхна в ръцете пакет цигари и запалка.
— Мерси — каза Еспиноза, — но пуша само от дъжд на вятър. Най-вече като работя.
— Като мен — каза Лисицата. — Ама, дявол знае, сега добре ще ми дойде една.
Гласовете им бяха съзнателно безизразни и като на хора, които знаят, че ги подслушват.
Кули се усмихна успокояващо.
— Спокойно може да говорите. Няма нито микрофони, нито камери. Успяхме да се убедим в това.
Разказа с няколко думи за случилото се.
Еспиноза явно се преборваше с граматическите проблеми, очите на Лисицата обаче грейнаха.
— Голям вагабонт си Цигу… значи, поздравявам ви, господине. Идеята е била блестяща. А сега накъде?
— Ще посетим мис Максуел. После ще видим.
Намериха мис Максуел сама в кабината. Благодари за цигарите, но не показа никакво намерение да запали.
— А мис Хауард? — попита загрижено Кули. — Какво й се е случило?
— Занесоха я в друга кабина — изрече момичето покрусено. — Направо невероятно, толкова е отчаяна! Сякаш са я натровили! Дали пък не си правят някакви експерименти с нас.
— Какви експерименти? — възкликна се Лисицата.
— Откъде да знам! Говори се много как по клиниките крадат органите на мъртъвците. Още преди да е изстинал, и току му задигнали сърцето, черния дроб, всичко, приберат ги, консервират ги и, наложи ли се, ги присадят на някой паралия.
— Е и? — пребледня Лисицата. — Да не би да мислите, че…
— Как да не мисля, за Бога, как да не мисля? Ще ни накълцат, ще разпродадат това, което им трябва, а останките ще хвърлят в морето. Ами ако този кораб е една плаваща доноропреработвателница! Както едно време китопреработвателните кораби.
— Какво се е случило с мис Хауард? — попита дрезгаво Кули.
— Беше толкова зле, че се изплаших да не умре.
— После?
— Гледах я, колкото можах. Давах й да пие вода, слагах й влажен парцал на челото и всичко каквото трябваше. А по едно време онзи русият тип просто дойде и я отведе със себе си.
— Вие ли го повикахте?
— Викала съм го, грънци! Просто изведнъж се появи пред вратата. И не беше сам. Представете си, с него имаше и една милосърдна сестра с касинка на главата. Казаха, че ще я вземат, за да бъде под постоянен лекарски контрол, тъй като не й понасяло морето. Милосърдната сестра каза още, че…
— Какво? — прекъсна я Кули.
— Че навярно нея не е бивало да я докарват тук. Друг е трябвало да изберат на нейно място. Че има хронично не знам какво си от морето.
— После.
— Отведоха я.
Кули се обърна към Аш.
— На това какво ще кажете, старши гримьоре?
— Блестящо, господине — рече Аш и потри длани. — Дотук всичко потвърждава вашата теория!