Промъкваха се като сенки по тъмния коридор. Кули се учуди, че никъде не светеха дори малки сигнални светлини.
Сякаш тези, които скитаха нощем по коридорите, въобще нямаха нужда от светлина…
Кули вървеше отпред, след него момичето. Кули спря, щом стигнаха до стълбата, която водеше към втория коридор. Искаше нещо да каже, ала Лисицата го докосна по ръката.
— Бих искал да мина отпред — каза.
— Вие ли? Защо?
— Не мога да ви обясня. Имам особен усет за някои неща. Мога да установя коя картина е фалшива и усещам най-рафинираните алармени съоръжения. Мене никога не са ме хващали по време на кражба.
— Окей, Лисицо — кимна Кули. — Минете отпред.
Подът бе покрит с килим, който поглъщаше шума на стъпкити им.
— Пресвета Богородице! — прошепна момичето. — Тъмно е като в пъкъл!
Кули посегна към нея и окуражително стисна ръката й.
След което смаян установи, че момичето плъзва дланта си в неговата.
Продължиха да се промъкват ръка в ръка като преследвани влюбени.
Пред вратата на първата кабина Лисицата даде знак да спрат. С ръка запита дали да я отвори. Пред бялата врата движенията на червенокосият крадец личаха ясно.
Кули размисли и реши да постави всичко на карта.
Лисицата притисна длан към бравата и бавно, напредвайки сантиметър по сантиметър, я натисна надолу. Когато повече не можеше да се натиска, внимателно бутна вратата навътре.
Беше заключена.
Кули, колкото и да му беше трудно, пусна ръката на Джуди Максуел и приклекна. Със светкавична бързина изу маратонките си, извади покриващата вътрешната част на подметката от изкуствена материя, поставена там против изпотяване. Стисна я между пръстите си и внимателно я напъха между бравата и касата. Ключалката се отвори с тихо щракване.
В кабината от доста време никой не беше влизал. Личеше по тънкия слой прах, който покриваше всичко. Нагънатото спално бельо върху леглото също издаваше, че стаята отдавна не е била обитавана.
Кули вдигна вежди и се замисли с какво да натисне обратно езика на ключалката. Докато останалите чакаха навън, той се върна в стаята и се огледа. Напразно обаче шареше с очи, не можа да открие нищо, което да му свърши работа. Тъкмо щеше да се откаже, когато погледът му падна на една празна плесенясала саксия. В саксията стърчеше тънка метална пръчка, вероятно спица на колело, на която някога са привързвали цветето.
Вратата зад него се затвори, после щракна ключалката.
Корабът се люлееше и напредваше по неизвестния си път.
Кули се облегна на стената на коридора. Усети, че е ужасно уморен. Бяха претърсили всичките десет кабини, но не намериха никъде никого. Значи капитан Немо ги е лъгал, когато ги плашеше, че приятелите му живеят на втория коридор…
В края на коридора нови стъпала водеха надолу към дъното на кораба.
Кули стисна устни и кимна на останалите. Еспиноза пое леко въздух, а Лисицата нервно душеше въздуха, сякаш усещаше нещо.
— Какво е това там?
— Трябва да води към дъното на кораба. Където са товарите и машинното отделение.
— Те къде биха могли да бъдат? — прошепна момичето.
— Навярно долу — измърмори Лисицата. — Значи, Циг… мистър Кули, как стоят нещата? Ще отиваме ли, или се отказваме?
Кули усети, че капки пот се стичат по челото му.
— Тръгваме!
Внимателно, един след друг, стъпка по стъпка, тръгнаха към стълбата, когато Лисицата се закова.
— Тихо! Пазете тишина!
Затаиха дъх. Не се чуваше нищо освен биенето на сърцата им и неоприличимият с нищо звук на кръвта, която течеше из вените им.
Лисицата се обърна и посочи към първото стъпало.
— Ей там! Усещам алармена инсталация… Сякаш някакъв лъч!
— Инфрачервен ли?
— Представа нямам. Само усещам. Усещам, че е там.
Безпомощно тъпчеха на едно място като стреснати чапли на брега на заледено блато.
— Какво да правим?
Кули се обърна към Аш.
— Да направим ли оня трик? — запита със съмнение.
— Слушайте, Лисицо — погледна към рижия инспекторът, — вие познавате капаните с лъчи. Как мислите, ако прелети пеперуда, дали ще даде сигнал?
— В никакъв случай — каза Лисицата. — Знаете ли каква каша ще настане, ако сигнализира за всеки комар или пеперуда.
— Тогава може да изпробваме оня трик, господине — рече след многозначително прочистване на гърлото Аш. — Дето го научихме в оная пиеса.
— В каква пиеса? — смая се момичето.
— Играх веднъж в един мюзикъл — вирна нос Кули. — Заглавието му трябва да беше нещо като „Завръщането на мъртвеца“. Не сте ли го чували?
— За щастие, не съм — рече Джуди, цялата настръхнала.
— Там приложиха един лек трик. И хванаха с него един фалшив експеримент. Гот, нали?