— Не разбирам нито дума — отбеляза Лисицата.
— И аз — присъедини се бързо Еспиноза, на което обаче никой не се учуди.
Кули бръкна в джоба си и извади една цигара. Разви й хартийката, а филтъра и тютюна прибра грижливо пак в джоба. Вдигна хартийката на височината на главата си и я пусна.
Бялата хартийка се носеше из въздуха като огромна пеперуда с фосфоресциращи крила и телесен цвят.
— Разбирате ли вече?
Лисицата се почеса по върха на носа.
— Няма ли да ни дойде нанагорно това удоволствие?
— Имате ли по-добра идея?
— Ами, ами…
— Внимавайте тогава! Иззвъни ли предупредителният звънец, всеки презглава да тича в кабината си. Трябва да се държим така, че все едно нищо не знаем. Сякаш току-що сме се събудили. Случва се инсталацията да се повреди, нали така? Ясно ли е?
— Е, да — каза Лисицата. — Особено ако се хванат.
Кули не отговори. С цигарената хартийка в ръка внимателно приближи до първото стъпало. Напразно пулеше очи, не успя да открие зловещия източник на лъчение. Коленичи и се опита да разбере откъде може да идва лъчът. И не след дълго се досети: на отвора на стълбището имаше рамка без врата. За какво друго бяха сложили рамка за врата на един отвор, на който няма врата, ако не, за да го използват за нещо? Например, за да прикрият източника на лъчението.
Изправи се, махна им да стоят спокойно и вдигна ръка чак до напречната греда на рамката. Знаеше, че толкова на високо не може да има лъч, тъй като надхвърля нормалния човешки ръст. Знаеше още, че някъде под вдигнатата му ръка са източниците на лъчението. Кой знае колко?… Може да са три, но може и повече. Освен ако в бързината не са се задоволили с по-малко от обичайното…
На коридора нямаше течение; въздухът беше застоял като във вътрешността на пирамида. Въздъхна, изпусна въздуха от дробовете си, изчака няколко секунди, после пусна цигарената хартийка.
Потни капки течаха от челото му и лютяха на очите му, но нямаше време да ги изтрие. Наблюдаваше хартийката как леко като пеперуда се плъзга из въздуха. Като парашутист на организирани в напълно безветрен ден въздушни демонстрации.
Джуди гледаше хартийката като омагьосана и нищо не разбираше. Едва не извика от изненада, когато на гърба на парашутиста — цигарена хартийка, нещо проблесна. Сякаш се бе блъснал в светулка. Блясъкът се видя може би за десети от секундата, след което, сякаш нищо не се е случило, парашутистът продължи да се спуска с разтворени платна.
Еспиноза също видя светлината и за разлика от момичето всичко разбра. Видя и когато на около двайсет сантиметра от пода синкавият блясък се повтори.
— Е? — запита Кули Лисицата. — Какво ще кажете?
— На двайсет сантиметра от земята и на около един и шейсет. Само две шпионки са скрили в рамката.
— А ако има и трета?
— Изключено.
— Аз все пак бих опитал още веднъж.
Лисицата вдигна рамене.
— Може и да сте прав.
Кули коленичи внимателно, с ръка върху хартийката я придърпа към себе си. На няколко сантиметра над дланта му беше невидимият лъч.
Изтри потта от очите си и повтори експеримента. Едно проблясване, после още едно.
— Както виждате в рамката са вградени два индикатора. Единият — на около един и шейсет, другият — на двайсет сантиметра височина. Между тях, слава Богу, няма нищо. Ако искаме да продължим, трябва да преминем между двата лъча.
— С един обикновен тигров скок и готово — измърмори Аш.
— Вие можете ли го? — попита Кули Еспиноза.
Покерджията се ухили.
— Правя от място задно салто.
— Джуди?
— Не се занасяйте! Шампион съм по карате.
— Лисицо?
— Шегувате ли се? Ако не беше тъмно, щяхте да видите пред себе си истински обучен алпинист. Мога да се изкача и по стената като муха.
В способностите на Аш Кули бе убеден и все пак нещо го безпокоеше. Всичко вървеше прекалено гладко досега.
— Кой ще тръгне пръв?
Дотук Лисицата бе добър разузнавач.
Засили се, отскочи леко и прелетя между двата лъча. Даже направи дъга, сякаш щяха да го оценяват по точки.
Изстена чак когато заби петата си в едно от стъпалата.
— Внимавайте, да го вземат дяволите! — изсъска. — Теренът е доста неравен.
Еспиноза не създаде дори и толкова грижи, колкото Лисицата. Плъзна се като стрела между двата невидими светлинни лъча.
— Кой е следващият?
Още преди Кули да може да избере, Аш беше вече оттатък. Шкембестото му тяло се справи със задачата с неочаквана лекота.
Джуди въздъхна, прекръсти се и се приготви за скок. Кули, за да й вдъхне кураж, стисна ръката й и навярно това беше грешката.
Момичето отстъпи назад няколко крачки, засили се и както си му беше редът, се блъсна в стоящия твърде близо инспектор. И падна под долния сигнален лъч.