Лисицата извика. Еспиноза захапа устни и се сети за Мадоната от Толедо; Аш протегна ръка на момичето, но бързо я дръпна.
Кули коленичи на пода.
— Добре ли сте, Джуди? Не се движете, моля ви, не мърдайте…
— Какво стана?
— Малко произшествие. Спокойно, не мърдайте, това е най-важното… Не губете ума и дума! Спокойно!
Почувства как крака на момичето потрепери изпод ръката му.
— Слушайте, Джуди. Лъчът е там над вас, на няколко милиметра. Разбирате ли?
Джуди кимна.
Кули въздъхна. Момичето лежеше по гръб, което всъщност не е неизгодна поза, но при настоящите обстоятелства можеше да се окаже и опасна.
— Приберете си циците! — молеше Лисицата от другата страна. — Господи, защо на някои им растат такива?…
— Допреди малко въобще не сваляхте очи от тях…
— Приберете ги, за Бога! — умоляваше рижавият.
— Лесно ви е на вас — дишаше тежко момичето, докато правеше отчаян опит да удовлетвори молбата. — Ако лежахте по гръб, нямаше да се страхувате, че лъчът може да спре в някоя ваша стърчаща част!
Аш не можа да се сдържи да не се изкикоти.
— Какво казва? — прошепна Еспиноза. — Голяма ли е белята?
— Какво да правя? — прошепна момичето. — Боли ме гърбът…
— Спокойно, Джуди. Лисицата и мистър Аш… Хванете я за рамената и я издърпайте внимателно! Броя до три, окей? Снишете се колкото можете! Едно, две…
След двайсет секунди Джуди почиваше при другите. Кули, без да си позволи ни минута пауза, полетя след нея.
— Бога ми — пъхтеше момичето, — какво ми става?
— Всъщност, аз съм виновен — почеса се Кули зад ухото. — Починете си малко и продължаваме! Потърси ръката на момичето и я взе в дланта си.
Джуди изтръпна и изплашено я притисна до туптящото си сърце.
Промъкнаха се на третия, застрашително тъмен коридор без каюти, който се затваряше с грамадна, черно боядисана желязна врата.
— Пазете тишина! — прошепна Кули.
Затаиха дъх, но не чуваха нищо. Дебелата врата попиваше звука като гъба.
— Ще опитате ли? — запита Лисицата.
Кули поклати глава с мрачно лице.
— Прекалено е дебела. Трябват по-стабилни инструменти.
Еспиноза посочи дупката на ключалката.
— Не искате ли да надникнете?
Кули разгледа дупката на ключалката. Беше покрита с дебела капачка от лято желязо и беше толкова масивна, че не би пропуснала в коридора светлина, дори ако вътре светеха хиляди лазерни лампи.
Кули се поколеба. Отмести капачката, като се надяваше, че този, който я е затворил отвън, отвътре може и да я е забравил.
Напразни надежди, никакво чудо не стана. Вътрешната капачка си беше на мястото: не пропускаше никаква светлина към коридора.
Не беше така със звуковете. Това ги накара да се хвърлят на пода. Отсреща се изля такава канонада от звуци, предизвикващи ужас и отвращение, които ги изплашиха не на шега.
Кули протегна ръка и бутна капачката на мястото й.
— Това пък какво е, за Бога? — изпъхтя Лисицата. — Какво по дяволите става вътре?
— Иисусе Христе! — прошепна момичето. — Аз ви казвам да изчезваме оттук. Света Богородице, ще се побъркам!
— Недейте! — измърмори Лисицата, връщайки се полека на себе си. — Досега го правех само аз, и то не как да е.
— Санта Мария — изстена Еспиноза. — Това е… като… като инквизицията. Като мистър Лойола…
Аш не каза нищо, само преглътна и хвърли поглед на Кули.
— Спокойно — каза Кули. — Успокойте се. И аз не знам какво е. Но трябва да узнаем всичко, което може да се научи на този прокълнат кораб, ако искаме да избягаме. Както вие, така и аз не знам какво правят там вътре. Който не издържа да запуши с ръце ушите си.
Никой не ги запуши.
Кули завъртя капачето на ключалката. Звуците отново ги обвиха като порой.
— Ох, ох! — плачеше пълен с болка женски глас. — Помогни, Майко!
После един мъжки глас:
— Много боли, Майко!
Думата „майко“ произнасяха така, сякаш беше собствено име. Писък, пълни с болка въздишки, охкане и после подмамващ женски алт:
— Кои бяха приятелите ти, Фредерика?
Вместо отговор чуха странно пищене, което напомняше нещо на Кули, но не знаеше какво. След това последва тихо изщракване.
— Какви дрехи ти харесваха, Фредерика?
Пищене, щракане, охкане.
— Много боли, Майко.
Мъжки глас:
— Ще умра, Майко.
Сякаш бяха надникнали в дъното на ада, където дяволите измъчват жертвите си.
Пращене, щракане…
Чуваха се и други гласове, които говореха едновременно с тези, които вече бяха различили, ала като че ли източникът на звук бе по-далеч от вратата. Въпросите поставяше същият мек женски алт, но на тях отговаряше мъжки глас, който говореше с акцент.