— Какво може да е това? — прошепна Еспиноза, клатейки неспокойно глава. — Не ми харесва на мен…
— Не сте единствен — измърмори Аш и посегна към несъществуващия си револвер. — Винаги съм мразел…
Какво е мразел сержант Аш не узнаха никога. Някъде, на невидима височина над главите им, се задвижи устройството, изпълвайки със силно бучене помещението. Неволно се притиснаха до стената, сякаш със стената зад гърба си се чувстваха по-защитени.
Кули нямаше да се учуди, ако от безкрайната височина на тавана изплува капитан Немо, придружен от матросите си, и им поиска сметка за среднощната разходка. После парата взе да се разпръсква и, докато се окопитят, мъглявите облаци като разбита армия се оттеглиха през отдушниците, скрити в ръба между тавана и страничните стени.
Лисицата изтри потта от челото си.
— Въздушна помпа. През определени интервали от време автоматично изсмуква парата.
Сега въпросът вече беше откъде идва парата и защо. Щом последната пара се изплъзна от сауната, получиха отговора и на този въпрос.
Едва тогава видяха размерите на залата, в която бяха попаднали. По преценката на Кули дължината й беше най-малко сто метра, а ширината й трийсет-четирийсет метра. При проектирането на кораба очевидно е била предвидена за склад или пък за спалня на екипажа. За втората възможност подсказваха и бяло боядисаните железни куки, разположени на равни разстояния една от друга по стената, които е трябвало да служат за фиксирането на койките.
В огромната зала обаче нямаше легла. Беше абсолютно празна, ако се изключи отсрещната стена, край която, наредени един до друг, лежаха лъскави метални ковчези, същите или подобни на онзи, в който капитан Немо държеше взривяващата се акула. През отдушниците, изрязани в горната част на „ковчезите“, извираха облаци мъгла и пара, сякаш във вътрешността им бе поставено действащо устройство за сценични ефекти.
Кули усети как Джуди уплашено стиска ръката му.
— Това… какво е?
— Акули — рече Еспиноза. — Поне сто акули.
На никой не му се щеше да отиде по-близо до сандъците.
— Какво, по дяволите, ще правят с толкоз риби? — чудеше се Аш, почесвайки червендалестата си физиономия. — Света ли ще взривяват?
— Защо не? — попита Джуди. — С тези могат да го направят. Особено ако им вържат по една атомна бомба.
Идеята не беше неосъществима, но на Кули все пак не му хареса. Защо трябва да се връзва атомна бомба на гърба на акула, когато би могло, да речем, да я хвърлят и от самолет…
— Тръгваме! — каза Кули и пое напред. — Преди да се е замъглило пак всичко.
Кули се наведе над първия метален ковчег и почука по капака.
— Боже Господи! Като Дракула. Ако вътре има някой вампир, Бога ми, ще изкрещя…
— Я по-добре се откажете — предупреди го Лисицата. — Такива глупости има само в приказките…
Кули направи знак на Аш да му помогне да вдигнат капака на най-близкия сандък. Ала напразно търсиха някаква дръжка, беше гладък и студен, сякаш току-що е бил изваден от огромен хладилник.
Лисицата спря да утешава Джуди и протегна длан към ковчега. Изчака малко, после посочи една почти невидима, голяма колкото маково семе, черна точка върху гладката повърхност.
— Усещам. Сякаш нещо… и аз не знам… навярно индикатор…
Кули бързо сложи ръката си върху маковото семе.
Металният ковчег леко потръпна, след което тихо, като фин часовников механизъм, взе да тиктака. Кули бе готов да се закълне, че вътре работи компютър.
В следващия момент капакът се отвори.
Кули предпазливо, ако се наложи да може мигновено да дръпне главата си, се наведе напред.
Бълващите от железния сандък облаци пара скриваха вътрешността на ковчега и тъкмо беше протегнал ръка да разчисти парата, когато езиците й литнаха нагоре.
Кули извика, Джуди изпищя, напразно Лисицата се опитваше да хване устата на момичето; Еспиноза се прекръсти: само Аш запази самообладание. Застана в каратистка поза, за да може да се защити, ако лежащият в ковчега образ изскочи от гроба си и се нахвърли върху тях като кръвожаден вампир.
Кули се изправи и сложи ръце на кръста.
— Сега поне вече знаем къде се намираме — изрече, насилвайки се да изглежда спокоен. В същото време усещаше как сърцето му е спряло в гърлото.
— Къде, за Бога, мистър Кули, къде!?!
Кули погледна към мъжа, който лежеше в ковчега и сви рамене.
— Ами, май че… в плаващия замък на граф Дракула!
III. ПЛАВАЩИЯТ ЗАМЪК НА ГРАФ ДРАКУЛА
Бирмингам. 6 юни
Валеше дъжд като из ведро. Човекът от ФБР погледна през прозореца и спря да чисти пистолета си.