— Лисицо, моля ви…
— Какво да правя, като не става!
Мъглата се раздели на две и от нея се измъкна капитан Немо. Масата, която покриваше тялото и дрехите му, бясно се изпаряваше. Очите му бяха отворени, но се виждаше само бялото, застинало безизразно. Кули преценяваше за себе си колко ли може да трае това състояние…
Лисицата скочи към Джуди и й сграбчи ръката.
— Бързо до стената!
Всички се хвърлиха в близкия до вратата и закрит от парата ъгъл. Мъглата около тях бе изтъняла, а в маранята й се уголемяваше силуетът на капитан Немо.
Лисицата вдигна показалец.
— Ако…
Капитан Немо спря срещу вратата и клюмна глава. Докато я изправи, до него бе застанал и русият строен момък с празен, отправен в нищото поглед.
— Ако…
По-гъста отвсякога пара ги покри, задушавайки ги. Докато вентилаторът я изсмуче, капитан Немо и русият вече ги нямаше никъде. В този момент другарите им се измъкваха от ковчезите: желето се изпаряваше във вид на дим, създавайки впечатлението, че са се подпалили.
— Вратата! — изкрещя Лисицата. — Вратата!
Кули грабна ръката на Джуди и повлече момичето след себе си.
Крилото на вратата се задвижи и бавно и безмилостно се отлепи от стената.
Еспиноза обезумял се втурна през все по-стесняващият се отвор. Лисицата и Аш се опитаха да натиснат обратно в стената крилото на вратата. Тежката желязна маса потръпна, сякаш ще отстъпи на натиска, после безмилостно продължи пътя си. Лисицата изхвръкна на коридора, Аш успя само да измъкне крака си от затварящият се отвор.
Вратата се затвори.
Бирмингам. 6 юни.
През нощта В три часа призори телексите се размърдаха.
Заваля информация за всички атомни изследователски институти по света, за атомни реактори и занимаващи се с атомни изследвания звена. Ако досега лошото беше, че имаха малко информация, сега трябваше да се борят с бъркотията на изобилието.
Даже и човекът от ФБР заряза чистенето на пищова си и се загледа с подозрение в наредените кули от документи.
— Четох някъде веднъж — каза, — че информационният взрив ще сложи край на света. Трябва да има нещо в това…
Уормуотър вдигна поглед от съобщение с подробности за норвежки атомен център и с признание огледа младежа от горе до долу. Даже и не предполагаше, толкоз ум у един американец.
— Съмнявам се, че доникъде няма да я докараме така — рече Майкъл Джексън и взе да играе с любимия си револвер. — Няма да можем да ги проверим всичките. Освен това да бяхте ми казали поне какво търсим! Да не би да чакате някой да съобщи, че тук при нас работи един такъв и такъв рус тип? Да речем в Свердловск или в Киев?
Берни изпита силно изкушение да го халоса с нещо, но го възпря погледът на Уормуотър, както и лъщящото в ръцете на американеца оръжие. Да не говорим, че за себе си трябваше да признае: много истина имаше в това, което казваше този идиот…
— Според вас какво трябва да направим? — запита любопитно Уормуотър.
— Трябва да се доберем до някой от тези, които са отишли да работят в такава атомна централа или де да знам къде.
— Сериозно? — запита главният инспектор. — И как, ако смея да попитам?
— Да ги примамим. Или един от тях. Кой да е.
— Кой да е? — повтори Уормуотър. — Как си го представяте, човече?
— Да им поставим капан. Или пък на тези, които са ги отвлекли. Такъв, в който да хлътнат като заек в трап.
— Бихте ли ни развили малко по-подробно мисълта си, мистър Джексън?
Мистър Джексън пъхна пищова си под мишницата, както изморен щъркел клюна си.
— С удоволствие. Да пуснем една обява.
Берни зяпна.
— Обява ли?
— Аха. Във всички по-големи вестници по света. Избираме си едно име.
— Име ли?
— Да речем на оня, датчанина. Дания е може би по-трудно да се контролира. Какво ще кажете?
— Не разбирам нито дума — изстена Берни.
— Добре. Тогава ще кажа по-подробно. — Духна в дулото на пистолета си, който междувременно пак бе измъкнал от калъфа изпод мишницата си, и погледна през него. — Да хвърлим въдицата с нанизания на нея червей в езерото.
— А кое ще е червеят? — запита главният инспектор.
— Какво може? Пари. Да дадем една обява, че от някакъв възрастен починал роднина датчанинът е наследил, да речем, пет милиона долара. И може да ги вземе само лично. Трябва да се яви тогава и тогава, там и там. Това е червеят. Ние пък — хващаме края на въдицата и чакаме. Някой, глава залагам, все ще се появи. В наше време няма човек, който ще остави пет милиона просто ей така да му се изплъзнат от ръцете. Е?
Берни безмълвно подръпваше мустак и дебнеше Уормуотър. Главният инспектор си свали очилата, изтри ги, за да спечели време, после със смръщено чело кимна.