— С електричество ли? — смая се Еспиноза.
— С някаква енергия. Както хората. Само че в нашия случай зареждането става със сън, макар че в известен смисъл и те спят. Спомнете си, че не бяха в съзнание. Според мен енергията се съдържа в желето. Чрез тръбите, включени в стената, се излива в ковчега и им предава тази енергия.
— Не може да бъде! — поклати глава Лисицата. — Като във фантастична приказка.
— Имате ли по-добра идея? Мисля, че един централен мозък регулира събуждането им. Спомняте ли си за флейтата?
Джуди потръпна.
— Може ли да се забрави?
— Третият флейтов сигнал означава края на почивката. Капаците се отварят и някакъв импулс ги събужда. Няколко минути след събуждането още не са на себе си; не усещат външния свят.
— Това беше нашият късмет — каза момичето.
— Къде, да му се не видяло, може да са ги разработили? — недоумяваше Аш. — Аз чета какви ли не идиотщини. Все щеше да ми се набие на очи.
— Навярно са ги държали в тайна. Съвършена имитация на човека… Представете си: попълнение за армията — без морални задръжки, хили се, когато мине през него някой куршум, ще мине и през танк, ако се наложи… Защо да разгласяват, че са го открили?
— Мислите, че са избягали отнякъде ли?
— Или просто са ги откраднали.
— Да де — въздъхна Еспиноза. — Но кой?
Кули изтри чело.
— Мисля, че стигнахме до най-важния въпрос на деня. Кой движи марионетките. Можете да си заложите главите, че тези са изпълнители на една по-висша воля.
— Може би… онази стая… откъдето се чуваха така ужасните гласове, там може да е ключът от загадката.
Кули кимна.
— Възможно е. И още нещо. Едва ли са само толкова, колкото са ковчезите. Трябва някой да кара кораба…
— Останалите са съвсем достатъчни — каза Еспиноза. — Искам да кажа извън тези, които се занимават с нас.
Кули поклати глава.
Смятам за изключено едновременно да спят всички. Това е просто немислимо. Защото ако всички спят, кой кара кораба? Кой го управлява, кой отговаря на радиограмите, кой приема метеорологичните съобщения и дявол знае какво още трябва да се прави на едно такова корито. Аз смятам, че трябва да има още една такава спалня някъде. И сега там спят тези, които през нощта са били на служба.
— Значи не можем да ги нападнем по време на сън — заключи тъжно Еспиноза. — Винаги има неколцина от тях, които остават будни.
— А ако заловим този, който ръководи всичко това? — запита Лисицата. — И който според предположенията ни се крие зад непроходимата желязна врата.
— Като идея не е лоша — каза Кули. — Въпросът е само дали наистина се крие там?
— Защо? Според вас какво има там? Килии за изтезания? Може би там са измъчвали тези, които сега лежат в ковчезите с лед. А шефът…
— Наричайте го Майка.
— Как? — смая се Лисицата.
— Не си ли спомняте? Всички измъчвани викаха Майко.
— Искате да кажете майките си?
— Не ми се вярва. Някаква Майка. Една обща майка.
— Защо точно Майка?
— Кой знае? Спомняте ли си точно това, което чухте?
— Можете да сте сигурен — кимна Джуди. — Докато съм жива, няма да го забравя.
— Значи — каза Кули — прозвучаваше въпрос, после щракане, после пищене. Знаете ли на какво прилича това?
— На ада — рече с дълбоко убеждение Еспиноза. — Където дяволите измъчват ченгетата.
— Аз по-скоро бих казал, че на лаборатория за изучаване на езици. Прозвучава въпрос, после натискат копче — това е щракването, — после пищенето означава, че магнетофонната лента се върти с бясна скорост. Отговорът не чуваме, защото този, който пита, възприема отговора с такава скорост, каквато човешкото ухо не може да възприеме.
— Аз съм дотук — каза Еспиноза и разпери ръце, сякаш иска да се предаде. — Нищо не разбирам.
Лисицата, усмихвайки се, се почеса по носа.
— Продължавайте, започва да става интересно.
— И така, мисля, че там вътре се провежда обучение. Машината пита и в същото време учи някого на нещо. Спомняте ли си данните? На кого коя е била приятелка тогава и тогава, с какво се пие червено вино. Даже, струва ми се, че ги учи и на повече неща. При това едно и също лице. Защото един и същ глас поставяше по едно и също време въпросите и в един друг период чухме и отговорите, много отговори едновременно.
— За Бога, сеньори! — въздъхна Еспиноза. — Покажете ми човек, който може едновременно да говори с четирима други!
— Ето истината! — рече замислено Кули. — Не е и човек, това е сигурно.
— Ами тогава какво е? Също такъв андроид? От ковчезите?