Уормуотър тресна слушалката, нахлупи си шапката и така изрева, че кротко подрямващият Ронълд Кули едва не падна от стола.
— Хайде, хванахме го!
С такава скорост се спуснаха по стълбите, че нямаха време да поемат дъх.
На входа Уормуотър нетърпеливо запристъпва от крак на крак, тъй като обещаният автомобил не се виждаше никакъв.
Дотогава Кули вече съвсем се разсъни и подозрително загледа нервно потропващия инспектор.
— Случило ли се е нещо, мистър Уормуотър?
Американецът с неизбежния пищов в ръка се облегна на горната напречна рамка на вратата и със замечтана физиономия се загледа в неприятния ръмящ дъжд.
Берни нервно подръпваше мустак, после намести на кръста си изхлузилото се оръжие.
Тъй като колата все не идваше, Уормуотър им махна да се съберат.
— Слушайте. Страх ме е, че идеята на мистър Джексън е дала плодове.
Американецът се захили.
— Нямаше съмнение, че така ще стане, инспекторе.
Уормуотър преглътна и продължи:
— От Сити Банк са се обадили в Центъра, че някой се е отзовал на обявата. За наследството, естествено.
— Кой? — осведоми се Берни.
— Няма да повярвате, сержант. Самият Ернест Хансен.
Не може да се отрече, че новината беше наистина изненадваща.
— Дали сме попаднали на добра следа? — попита артистът.
— Безспорно — изрече, галейки револвера си, Майкъл Джексън. — На добра следа попаднах.
— Къде е в момента Хансен?
— По дяволите, колата къде е? Хансен седи в банката и чака да си получи парите. Изглежда, документите му са в ред. В банката не знаят какво да правят… Директорът е отчаян, ако това наистина е Хансен и ако се разбере, че всичко е само уловка, нещата може да се разчуят и край на репутацията на банката.
— На какво? — попита Джексън.
Уормуотър махна с ръка, ала в следващия миг откъм ъгъла зави една полицейска кола и умишлено бавно се отправи към входа. Уормуотър отвори вратата и се натика на предната седалка.
— Хайде!
Кули се оказа в скута на едър и потен полицай, а на коленете на Берни седеше Джексън.
— Наред ли е всичко, Къртис?
Сержантът със заешки зъби и заешки устни натисна газта, щом вратата зад Уормуотър се затвори.
— Да, господине. Седи в банката. Не изглежда нетърпелив. Задържат го под някакъв предлог докато стигнем.
— Само да не му се изчерпи търпението! — молеше се Уормуотър. — Баретите по местата си ли са?
— По всичко изглежда.
— Тогава, дай газ до дупка, Къртис. Мишката най-сетне влезе в капана.
Полицейската кола си проправяше път с виещата сирена през задръстеното поради дъжда движение.
В Сити Банк се влизаше откъм Канал стрийт, една от най-оживените улици. Уормуотър, колкото и да се оглеждаше, не успя да открие баретите. Най-сетне зад един комин някой прошава, а от един прозорец блесна светлина.
Висок костелив мъж пристъпи към тях иззад една колона за обяви.
— Вие ли сте главен инспектор Уормуотър? Докладвам ви, че сме заели позиции. Изходът и прозорците са под наблюдение. Жива душа не може да напусне банката. Какво ще наредите, господине?
— Засега останете по местата си. Ще влезем и ще проучим терена. Казвате, че типът нищо не подозира?
— Един от хората ми го наблюдава с далекоглед. Току-що съобщи, че седи спокойно и чака. Ще ми позволите ли една забележка, господине?
— Моля…
— Лейтенант Бей.
— Кажете, лейтенанте.
— Господине, по мое мнение поведението на този тип е противоестествено.
— Какво имате предвид? Да не би да е по-естествено да стреля или пък да вземе заложници?
— Не, господине, но след толкова чакане, редно е да се изнерви. Да стане, да се разхожда, от време на време да си поглежда часовника, да пита. А той си седи на мястото, гледа пред себе си и не помръдва. Вече цял час.
— За Бога, не можахте ли по-рано да кажете? Берни, Джексън, вие идвате с мен.
— А аз? — обиди се Кули.
Уормуотър кимна.
— Елате и вие. Имате ли оръжие?
— Откъде да имам?
— Още по-добре. Поне няма да ви хрумне да разиграете уестърн — загрижено се загледа след тръгналия към вратата Джексън. — Щях да съм много по-спокоен, ако и той нямаше…
В тоя миг входът пред тях почерня. Уормуотър отскочи, за да не се сблъска с нахлуващия като торнадо отряд монахини, които се спуснаха към банката като ято гарвани над посевите.
Проклятията заседнаха в гърлото на главния инспектор.
— Тяхната… какво да ги вземат мътните правят тук, и то точно сега?
— Това е църковна банка, господине — рече лейтенант Бей. — Тук се съхраняват парите им…
— Иисусе Христе! — молеше се Уормуотър. — Ако стане някаква беля, няма да могат даже да избягат с тези поли.