Бей повдигна вежди.
— Очаквате ли безредици, господине?
Уормуотър се изкуши да каже на лейтенанта за изстреляната в портрета на Нейно величество отрова, за строшения радиатор и за изпарения Коста, но поради липса на време, трябваше да се откаже.
— Всичко може да се случи — рече мъдро. — Във всеки случай, бъдете готови.
— Тогава аз се връщам — рече лейтенантът. — Желая ви късмет, инспекторе.
Уормуотър и малкият му тим влязоха в Сити Банк.
Русият, синеок и с безизразен поглед мъж седеше край ниска масичка, заобиколен с непопълнени бланки и чуруликащи монахини.
Уормуотър нервно смучеше устни.
— Този тип е наистина подчертано спокоен. Не може ли всичките тези монахини да се поразгонят някак?
— Как да не може — захили се американецът. — Ще се кача на масата и ще им го покажа. На бас, че след трийсет секунди и една няма да остане тук вътре!
— А пък вие няма да го имате — рече Уормуотър. — Да не би да искате да се изпарите?
— А ако сме хванали истинския Хансен?
— Дал Бог, Берни!
Уормуотър махна на другите да останат отзад и, провирайки се сред монахините, отиде при младежа. С крайчеца на окото си забеляза, че от прозорците на касите го следят изплашени погледи.
Главният инспектор седна до Хансен и взе една непопълнена бланка. Въртя я, разглежда я, сякаш я проучваше, а междувременно обърна към Хансен дулото на скрития в джоба му револвер.
— Хелоу!
Оня вдигна глава и го загледа с противоестествено сините си очи. Устните му леко помръднаха, но нищо не каза.
— Вие ли сте мистър Хансен? — запита усмихнато Уормуотър.
— Аз съм.
— Мога ли да видя документите ви?
— Вие кой сте?
— Контрольор съм — излъга, без да му мигне окото Уормуотър. — Бих желал да видя документите ви.
— Вече ги гледаха.
— Бихме желали още веднъж, мистър Хансен.
Синеокият кимна и бръкна с дясната си ръка във вътрешния джоб, сякаш търсеше паспорта си. Уормуотър имаше невероятен късмет, че това движение не прикова цялото му внимание. Едва в последния момент забеляза как от показалеца на, един Бог знае кога, вдигнатата му лява ръка пръсва тънка струйка течност към него.
Главният инспектор никога не се бе отличавал с особена бързина или ловкост, ала този път Фортуна беше на негова страна. Щом забеляза струйката, се хвърли назад и въпреки че ужасно мразеше да попада в неприятен контакт с твърдата майка земя, особено с мраморен под, нямаше друг изход. Така се стовари възнак през столовете, че трясъкът отекна.
Тънката струйка мина над него и пръсна върху мрамора. Уормуотър видя смаяно как се издига сиво облаче пара и три огромни мраморни плочи изчезват, сякаш никога не са били на мястото си.
Уормуотър изрева колкото му глас държеше; монахините пищяха и се молеха, разливайки се върху мрамора като мастилено петно. Берни и Джексън с извадени револвери хукнаха към русия тип, разблъсквайки монахините.
Трясъкът от затварянето на прозорците на касите се стопи в писъците на монахините.
Изгърмя револвер, после друг.
Уормуотър се изправи и се опита да надвика шумотевицата.
— Трябва ни жив, Джексън. Не го застрелвайте!
Изведнъж настъпи тишина, сякаш беше паднала бомба. Уормуотър се завъртя на всички страни, търсейки Хансен с поглед, но не го намери. Настъпи една монахиня и се блъсна в гледащия към тавана Берни.
— Къде е?
— Гледайте там, господине!
Уормуотър вдигна глава.
Хансен обърна към тях захиленото си лице и като муха тръгна към тавана по отвесната стена. С лекота, сякаш вървеше по стълби.
— Къде, по дяволите, отива този?! — изкрещя Джексън в ухото на главния инспектор. — Кълна се, че не е нормален! Като Дракула!
На Уормуотър вече всичко му беше ясно. Хансен беше разбрал, че е попаднал в капан. Напразно ще е да се опитва да избяга било през входната врата, било през някой прозорец, ще попадне право в ръцете на чакащите го отвън. И се е насочил към шахтата на климатичната инсталация… Кой, по дяволите, би могъл да помисли, че е способен така да се разхожда по стената?
Хансен насочи показалеца си към решетката на климатичната инсталация.
Малък синкав облак пара — и решетката изчезна в нищото.
Монахините възбудено сочеха към готвещия се да се напъха в шахтата на климатичната инсталация Хансен. Уормуотър беше сигурен: те бяха убедени, че е станало чудо.
Що се отнася до случая, нещо подобно мислеше и той.
Хансен пъхна глава в шахтата. Протегна ръка и опипа дали може да се промъкне. Резултатът от проучването трябва да го беше удовлетворил, защото забързано тръгна напред.
Пъхна единия си крак и тъкмо щеше да изтегли и другия, за да изчезне окончателно от погледите им, когато избумтя пистолетът на Джексън.