Уормуотър искаше да му махне да се откаже, ала възпря движението си.
Кракът на Хансен потръпна, сякаш се счупи на две. Разтърси се от нервни и силни потрепервания. Като че ли някаква ужасна сила го принуждаваше да навлезе навътре в шахтата на климатичната инсталация, ала заклещеният навън крак не беше в състояние да се подчини.
Уормуотър се прицели и стреля. Залата се покри с прах от мазилката, запищяха алармени звънци, монахините отново писнаха с все сила и Уормуотър отново стреля.
Хансен прекрати отчаяната борба, извади главата и крака си, без да обръща внимание на стрелкащите се наоколо му куршуми. Хвана глезена си и се опита да пъхне ранения си крак в шахтата.
Джексън опря на лявата си ръка късото дуло на „трийсет и осмака“ си, прицели се внимателно и стреля.
Куршумът се заби странично в главата на Хансен. Русият мъж погледна нагоре към тавана и сякаш се усмихна.
— Не! — изкрещя Уормуотър на Джексън. — Не в главата! Трябва да го хванем жив!
Хансен се усмихваше, а в това време и другия му крак се изплъзна от шахтата.
Искаше да каже нещо, но от устата му излязоха само несвързани шумове.
— Ка… ка… ку… кук…
Джексън, без да му пука от виковете на Уормуотър, стреля и втори път. Уормуотър не видя къде, ала тялото на Хансен се разтърси от куршума. Отчаяно се вкопчи в ръба на шахтата, а от края на показалеца му взе да тече страшната течност. Инспекторът с ужас видя как около тялото на русия датчанин изчезват все по-големи парчета стена. Обърна се и скочи срещу Джексън, за да му измъкне револвера от ръцете. Преди обаче да успее да го направи, пистолетът на американеца изтрещя трети път и тялото на Хансен рухна върху мраморния под.
Уормуотър прибра оръжието си в джоба и се спусна към датчанина. На около две крачки от него спря и викна към окопитващите се монахини:
— Назад! Назад всички! Има опасна отрова…
Край тялото на Хансен няколко мраморни плочи сменяха агрегатното си състояние.
Русият датчанин обърна глава към главния инспектор и отвори уста. Съскаше като недоубита гърмяща змия.
— Ка… ка… ку… кук…
Джексън сложи ръце на кръста и весело изкукурига:
— Видяхте ли, момичета, мамицата му курвенска?! Застрелях един часовник с кукувичка, а?
Уормуотър скри с длани лицето си и се замисли. Останалите тихо сумтяха. Вече минути наред Кули не смееше да мръдне и да се настани по-удобно на стола.
Джексън си човъркаше пистолета; никак не му личеше да преживява душевно предишната сеч. В края на краищата благодарение на него бяха заловили Хансен. Ако беше влязъл в климатичната инсталация, имаше да го гонят!
Главният инспектор вдигна глава чак когато една хубава полицайка донесе папката с документите.
Уормуотър я пое и кимна на дамата да седне.
— Всичко ли проверихте?
— Тъй вярно, господине!
— Хм. Докладвайте!
Хубавата червенокоса жена изпитателно погледна Кули, сякаш се опитваше да си спомни къде го е виждала.
— Ами… документите са истински, господине.
— Документите на Ернест Хансен ли?
— Да, господине.
— Отпечатъци от пръсти?
— Няма по тях, господине.
— Други?
— Нищо, господине.
— Свободна сте.
Полицайката си отиде.
Уормуотър се надигна и пъхна в джоба си документите.
— Който има здрав стомах, може да дойде с мене.
— Къде отиваме — попита Кули, откъсвайки поглед от вратата, зад която бе изчезнала хубавата полицайка.
— В моргата — рече кратко Уормуотър и си нахлупи шапката.
Ронълд Кули много добре си спомняше пиесата, в която трябваше да играе италианец, чийто роднина е убит от мафията. Режисьорът намери решение, като сложи на масата за аутопсия един манекен, използван от гардеробиерките. Самият той от време на време трябваше да се надвесва над него и да изрича: „Да, господине… Това е той, господине… Познавам го, господине…“ Изглеждаше добра и приятно побиваща с тръпки игра. Сега обаче пред него беше истинският, ужасяващ и преобръщащ вътрешностите свят.
Ернест Хансен лежеше разфасован на масата за аутопсия. Кули се преборваше едновременно с ужаса, погнусата и желанието да повърне.
Също както и ниският, лъхащ силно на ром, служител в моргата.
Слабият мъж с лице на любовник от популярна пиеса застрашително се приближи към Уормуотър с нож в ръка.
— Шеги ли си правите с мен инспекторе?
— Защо? — запита кротко Уормуотър.
— Защото сте ми изпратили това нещо. Можехте да го пратите и на вторични суровини. Или от утре вече ще ми носите и развалените полицейски коли, за да ги аутопсирам?
— Не се навивайте, Франк — рече миролюбиво Уормуотър. — Насадили сме се на пачи яйца и само вие можете да ни помогнете.