Берни затвори очи, но въпреки очакванията му, главният инспектор не избухна. Просто взе шапката от ръката на агента от ФБР и я закачи на мястото й.
Кули си човъркаше ноктите и рееше поглед из въздуха. От заранта в гърдите му бе заседнало неприятно чувство, сякаш силна призрачна ръка се мъчеше да му изкара въздуха. Дишаше определено трудно и се обливаше в пот и при най-малкото движение.
Тъкмо се чудеше дали да разкаже на главния инспектор една стара история, когато Уормуотър се обади:
— Изглежда, е време да поразмислим — каза той. — Това се отнася за всички: и за вас, мистър Кули.
— Естествено.
— Досега се тревожехме, че нищо не се случва, ала сега ме е страх, че ще ни отнесе пороят от събития. Време е да си изясниме някои неща.
Американецът кимна и си извади пистолета. Берни се почесваше по мустака и гледаше в очакване към главния инспектор.
— Време е да обобщим това, което знаем. Едва ли е необходимо да повтарям началните събития. Няма никакво съмнение, че русият младеж, който по едно и също време в три различни точки на света е отвлякъл трима души, е бил андроид или биоробот като Хансен.
— Това обяснява поредицата от необясними до тоя момент явления — намеси се Берни. — Според Франк, докторчето, жилите и мускулите му са като стоманено въже. Помислете си за радиатора…
— И Хансен стреляше от показалеца си както и останалите — рече Кули, преодолявайки неразположението си. — Това е най-опасното, най-могъщото оръжие. Даже не може да го загуби.
— Най-много да му свършат мунициите — каза Джексън.
— От всичко това органически следва, че съществува не един робот, а… ами трябва да са повече. И са като еднояйчни близнаци. Ясно е, че не един и същ робот е отвлякъл изчезналите, а…
— Велика идея — рече Джексън. — Жалко, че не беше моя.
— Въпросът е, макар че всъщност не е и въпрос, има ли връзка между изчезването на атомните изследователи, появата на русите им „колеги“ и отвличането на инспектор Кули, например?
— Очевидно има — рече решително Берни. — Как няма да има?
— Каква?
— Конкретно не знам. Но вземете предвид и следното, господине. Хансен и Елизабет Абрамс заминават, за да станат сътрудници в някакъв тайнствен институт в Канада, Австралия или някъде другаде. После изведнъж пристига при семействата им един техен колега за старите им видеозаписи. Щом остава сам, открадва няколко картички, изпратени от Хансен и Елизабет Абрамс от новото им работно място. И знаете ли защо, господине?
— Кажете.
— Навярно марката или пощенският печат върху тях са били фалшиви. Ако започнете следствие, да не могат да се използват.
— Хм.
— Вследствие благотворната работа на русия колега се е унищожила и бележката, с която е удостоверил самоличността си. После колегата изчезва заедно с плячката. А на обявата ни се отзовава Хансен, за когото се оказва, че не е Хансен, а един биоробот с документите на Хансен. Моето мнение е следното: една и съща организация е отвлякла мистър Кули, мис Максуел и онзи испанец, както и сержант Аш и някакъв американски гангстер, и е примамила на неизвестно място, или нека го наречем с истинското му име, е отвлякла Елизабет Абрамс, годеника й Хансен и кой знае още кого. Зависимостта е очевидна.
— Защо? — запита Кули. — Защо? Какво общо може да има между няколко атомни изследователи, брат ми, детективски инспектор, сержант Аш…
— Почакайте, мистър Кули — рече замислено Уормуотър. — Те са имали нужда от вас. Трябвал им е артист. Сержант Аш спокойно можете да го отпишете, защото той случайно се е намирал наоколо. Не е бил предвиден за улов.
— Добре, тогава остават атомните физици, един артист, един психолог, един гангстер…
— И него можете да не го смятате — каза Берни. — И той е бил случайно там…
— Да започнем отначало! — въздъхна самоотвержено Кули. — Атомен физик, артист, психолог, покерджия. Готово. Каква е връзката?
В ръката на американеца кърпичката, с която галеше дулото на пистолета застина.
— Бабината ти трънкина! — изкряка. — Ама не виждате ли?
— Какво да виждаме? — запита спокойно Уормуотър. — Какво за Бога?
Американецът сложи настрана кърпичката и взе да размахва пищова си.
— Оставете настрана атомните физици. Те са друга песен. Вземете тези силови артисти, скалъпени от пластмаса. Правят ги хора или какво, нали? Правят ги, натъпкват им сърца, пълнят им главите с помия, напомпват ръцете им с киселина и после? А? Все още не са станали хора! Трябва да ги научат да се държат като хора. И кой би могъл да ги научи по-добре, ако не един психолог и един артист?