Всички стояха със зяпнали уста, даже и Уормуотър.
— Не вярвате, а? А е много вероятно. Артистът разбира от движенията, речта, ама вие и по-добре от мене го знаете, Хамлетчето ми. А мацето ще им напълни главите с всичко, което го има от само себе си в един човек. Е?
— А покерджията? — запита с мрачно лице Берни.
Американецът вдигна рамене.
— Ами има няколко възможности. Или и той е жертва на някаква грешка, или ги учи да играят карти. В края на краищата, който не знае да играе покер, не е цивилизован човек, не е ли така?
Уормуотър преглътна, друго не можеше да направи, трябваше да признае, че Джексън е прав. Поне по някои въпроси.
Извади лулата от джоба си и, както си беше празна, я засмука.
— Може и да има нещо в това, което казвате, мистър Джексън. Аз виждам известна връзка между атомните физици и биороботите.
Берни се наведе любопитно напред.
— Каква, господин главен инспектор?
— Да предположим, че в един институт за атомни изследвания започнат серия от опасни опити. Толкова е опасна работата, че хора не бива да има наблизо. Да предположим, че са решили да разработят такъв тип робот, който би могъл по съответния начин да замести човека…
— И в същото време няма опасност да умре от лъчева болест — вметна Кули.
— Точно така.
— Не разбирам защо е необходимо тези експериментални роботи да приличат толкова на човек — зачуди се Кули.
— Това наистина е въпрос — рече главният инспектор. — Във всеки случай направихме крачка напред, спор няма. Значи трябва да търсим някъде някаква експериментална станция или институт, където правят атомни изследвания и едновременно с това се занимават с роботика.
— Къде?
— От Южния до Северния полюс.
— И който има икономически затруднения — добави Джексън.
— Това пък откъде го измислихте? — облещи очи Берни.
Американецът пощракна с пистолета си.
— Не забравяйте капана, който устроихме! Ако Хансен беше отвлечен от някое преуспяващо предприятие, и през ум не би им минало да поемат такъв риск. Поне петдесет процента беше възможността обявата да е уловка. И въпреки това са били склонни да рискуват. А това не може да означава друго, освен че много са им трябвали пари.
— Мислите ли?
— Вижте, ако съм едно преуспяващо атомно предприятие, не бих се излагал по този начин. Ще стегна една малка бомбичка и ще я пусна на пазара и ето ти ги двайсет милиона, а не пет. Повярвайте, имали са страхотна нужда от пари!
— Да не би всичко случило се да е заради това? — размишляваше гласно Уормуотър.
Джексън духна в дулото на пистолета си.
— Мое дълбоко убеждение е, господине, че всички проблеми на човечеството още от Адам и Ева чак до наши дни произлизат от липсата на пари!
Уормуотър опря глава на ръката си.
— Какво би могло да се случи в един атомен център…
— Би могъл да експлодира например — намеси се Берни.
Уормуотър пребледнял вдигна глава.
— Полудял ли сте, Берни! Ако се случи нещо… то не може да остане в тайна. Поне за дълго време не. Спомняте ли си за Чернобил и останалите?
— Това бяха големи взривове, господине. По-малките не ги разгласяват толкова.
Уормуотър така удари по масата, че американецът уплашено насочи към него оръжието си.
— Кой измерва радиоактивността, Берни?
— Ами… не знам. Зелените сигурно.
— Узнайте, Берни!… После влезте във връзка със зелените!
— Къде, господине?
— От Южния до Северния полюс, Берни!
Берни угрижено поподръпна мустак.
— Готово, господине.
На кораба Кули се надвеси над фалшборда и се загледа във водата. Мислеше си, че ще е добре да се превърне в риба и да изчезне вдън морето. Разбира се, заедно с другите. Всъщност най-добре ще е, ако всички се превърнат в риби.
Лисицата се облегна до него.
— Да няма някоя неприятност, Лисицо?
— Неприятност ли? Откакто съм стъпил на тоя прокълнат кораб, друго не става освен неприятности. Искам нещо да ти кажа, Цигулко.
— Изплюй камъчето!
Насилената усмивка отлетя от лицето на Лисицата и се стопи в нищото.
— Виж, Цигулко… Аз наистина не съм човек, който би се радвал, ако приятелят му е в беда, но в сегашното ни положение… Не знам даже…
Кули пусна фалшборда и се обърна към Лисицата. Погледна в очите крадеца на картини и почувства, че неприятност има, и то не малка.
— За какво става въпрос? — попита дрезгаво.
Лисицата се огледа, сякаш нищо на света не го интересуваше, така както препускащите вълни.
— Говори! — подкани го Кули. С удоволствие щеше да го захапе за врата и да го тръшка, докато не изкопчи от него думите му.