— Знаеш, че аз усещам капаните, светлинните шпионки, алармените сигнализации. Имам особен нюх за тези работи. Само да приближа някой, и главата ми започва да бучи, а космите на гърба ми се изправят. Не зная защо, но е така.
— Е и? — запита нетърпеливо Кули. — Знам, защото се убедих в това!
Лисицата поклати глава.
— Как да ти кажа? Трябваше по-рано да ти кажа… но понякога не съм съвсем сигурен. А защо да създавам паника? Не е ли така?
— Така е — кимна Кули мрачно.
— Ами, забелязах… още вчера и особено днес… Ако съм близо до теб, Цигулко… започва да ми бучи главата и усещам, че гърбът ми настръхва. Разбираш ли? Каквото зная, ще си трая и на никого няма да кажа, ама… положението е такова, че всъщност съм съвсем сигурен.
— В какво? — запита Кули с треперещ глас и почувства такава слабост, че коляното му се огъна.
— Че… в тебе са вградили мината, Цигулко… Искрено съжалявам, но го усещам…
Остана сам и опита да се концентрира. А ако не е вярно? И Лисицата само налучква? Може и да е научил кой е и сега да иска да му отмъсти. Пък може и да бърка в усещанията си, в крайна сметка и интуицията може да греши.
После разклати глава и се опита да отпъди от себе си страха. Лисицата и вчера е усетил индикаторите. Тогава защо точно във връзка с него да го мамят предчувствията му? Значи у него са вградили бомбата… Потвърди се това, което досега бе само предположение. Ала доколко то може да промени същността на нещата?
Размисли и излезе, че може доста да ги промени. Ако останалите доловят истината, при първия случай ще се ометат, защото и без това той ще гръмне вместо тях.
Съдбата му е в ръцете на капитан Немо. Ако натисне копчето на детонатора, край на всичко… Ако го натисне…
Ами ако се опита да хване тоя тип? Да му вземе детонатора… Или да го бутне в морето както русия андроид?
Тръсна глава и прогони тази мисъл. Спомни си онези ръце на палубата. Каквото и да се случи с капитана, даже и да му отреже главата, на здравата му ръка ще й остане достатъчно време, за да натисне копчето.
Пот се лееше от челото му, докато размишляваше.
Как беше казал капитанът? С микрохирургическа намеса, която не оставя следи… Хм. Не оставя видими следи. Но такива, които да се напипат? Ами ако…
Продължи да мисли, всъщност нямаше закъде да бърза. Корабът напредваше по неизвестния си път, от екипажа не се виждаше никой…
Щеше му се на палубата да дойде Еспиноза, дано…
Обърна се към вратата и даже не се учуди, когато в отвора се появи главата на испанеца.
Кимна му приятелски и Еспиноза отиде при него. И все гледаше в онова място на палубата, където неотдавна подскачаха откъснатите ръце на русия тип като някакви подивели октоподи.
— Мислите ли, че няма да забележат?
Кули засега не го интересуваше дали ще забележат липсата на русия или не. Засега се интересуваше от самия себе си.
Подхвана отдалече нещата, за да не се изплаши испанецът.
— Мистър Еспиноза, вие наистина ли умеете да мамите на карти?
Въпросът му бе прекалено официален и учтив, но за щастие Еспиноза не забеляза. Захили се доволно и седна на фалшборда.
— И още как! Да имахме карти, щях да ви науча на някой и друг трик. Как мислите, дали ще ни дадат, ако поискаме!
— Познавате ли картите отзад?
— Това е най-примитивното нещо — махна Еспиноза. — Има некадърници или съвсем начинаещи, които дращят с нокти по картите. Нали знаете, това са съвсем малки драскотини, които вашите пръсти не са в състояние да различат. Аз обаче веднага разбирам и я примамвам свинята в дупката, дето сама си е изрила. Всичко е въпрос на практика. Трябва така да се родиш, върхът на пръстите ти да е фин като уред. Моите за късмет са такива.
— Наистина ли?
— Съжалявам, че не можем да пробваме.
— Можем да пробваме — каза Кули.
Еспиноза се смая.
— Сеньор, вие сте откраднали отнякъде тесте карти?
Кули въздъхна и окончателно реши да си разкрие картите. Без това няма какво толкова да губи. Засега не могат да зарежат нито него, нито кораба.
— Не става въпрос за карти — каза. — А за бомба.
Еспиноза едва си пое дъх от изненада.
— Това някаква шега ли е?
— Според Лисицата, бомбата е в мен. Тази, за която капитан Немо говори.
— Ами?
Испанецът несъзнателно направи няколко крачки назад.
— Не се плашете, ще гръмна само ако капитан Немо натисне копчето.
— Защо… сте толкова… сигурен?
Кули повтори с безстрастен глас какво му е казал Лисицата. А Лисицата го бива в занаята си, тук съмнение няма.
— И… сега какво… ще стане? — пелтечеше Еспиноза, без да сваля очи от Кули. — Да не би… да искате… нещо…?