— Засега нищо. Засега само искам да се убедя, доколкото човек може да се убеди, че наистина… Разбирате, нали?
Испанецът преглътна и сякаш глътна внезапно връхлетелия го страх. Хвана нежно ръката на Кули.
— Стига да мога да помогна… Само че…
Кули вдигна показалеца си.
— Точно за това бих искал да ви помоля.
— Ама аз не усещам бомбата!
— Капитан Немо каза, че работи с някакъв нов метод, от който практически не остават следи. Видими с просто око следи няма. Ала с ръка може би могат да се усетят.
Еспиноза изведнъж разбра какво иска от него Кули.
— Значи искате да…?
— Разбира се. Да отидем в кабината ми.
Кули видя, че по лицето на испанеца пробягва сянка, но после разтърси рамене и тръгна към изхода.
— Хайде! Ако е останал белег, макар и стотна част от изпражнението на муха, можете да сте спокоен, че ще го намеря. Ама после накъде?
На този въпрос и Кули не можеше да отговори.
Сержант Аш стоеше пред вратата, сякаш тъкмо размисляше дали да се качи на палубата, или да продължи да се разхожда из хладния коридор. Джуди Максуел беше в кабината си, Лисицата също.
Кули си съблече дрехите и легна по корем на леглото.
— Имам чувство, че са го пъхнали в гърба ми.
— Откъде знаете? — запита Еспиноза. — И вие ли имате предчувствия като Лисицата?
— Ако на мене ми се наложеше да пъхна в някого такова нещо, и аз щях да му го сложа на гърба. И знаете ли защо?
— Не — каза Еспиноза. — Навярно защото… така ще нанесе повече вреда. А… искам да кажа, като избухне.
Кули ритна обувката си и поклати глава.
— Не заради това. Става въпрос за това, че патронът е на най-сигурно място там, където ръката на пациента не стига. Не може да го напипа. Естествено, ако са го сложили достатъчно дълбоко…
Еспиноза потръпна.
— Откъде да започна?
— От главата ми. Не е изключено да е и в мозъка ми. Макар…
— Пресвета Дево и Богородице! — молеше се испанецът. — Добре ще е да замълчите. И отговаряйте само ако ви питам нещо, окей?
— Започвайте, защото ще се мръкне!
Еспиноза присви очи, докато опипваше главата на Кули. Бързо премина по нея, разбърка му косата и спря в основата на врата му. Изсумтя нещо, после започна отново търсенето. Сега вече ръката му се движеше по-бавно; пръстите му, сякаш търсейки жертвата, се промъкваха под кичурите коса и милиметър по милиметър превземаха терена.
— Някой здравата ви е халосал по главата някога — поклати глава Еспиноза.
— Брат ми. С лопатата за въглища. Не можехме да се споразумеем кой от двама ни да запали камината.
— Аха. А това тук… следи от бокс! Какво, да му се не видяло, са правили с вас?
— Сдърпах се с един — рече лаконично Кули.
— Главата ви е като релефна карта. Не е лесно да се ориентира човек. А тук е Големият каньон. Желязна палка ли?
— Окей, по-нататък.
Пъргавите пръсти на Еспиноза пребродиха цялото тяло на Кули. Не подмина и стъпалата. Кули скърцаше със зъби и преглъщаше сълзите си, докато покерджията бърникаше между пръстите му.
Еспиноза спря, въздъхна, изтри потта от челото си и още веднъж повтори всичко.
На извивката между дясното рамо и врата се спря, притвори очи и прекара показалеца и безименния си пръст по кожата на Кули.
— Като че ли го намерих.
Кули потрепера.
— Къде?
— Никак не ми се ще да го натискам, сеньор. Имали ли сте някога нараняване на дясното рамо?
— Доколкото знам, не.
— А тук има един малък белег. Колкото половин копче на риза. И.. наистина е невидимо. Не може да се забележи с око. Навярно и уред не би могъл да го установи — прибави гордо.
Кули се обърна и седна на леглото.
— Напълно ли сте сигурен?
— Главата си залагам.
— Колко дълбоко може да е?
Еспиноза съчувствено поклати глава.
— С опипване едва ли бих могъл да установя. Какво искате да правите?
Кули скочи от леглото и навлече бързо дрехите си.
— Засега нищо. Мога ли да ви помоля да не казвате на мис Максуел нищо?
— Аз зная да си държа езика зад зъбите, сеньор. Въпросът е само каква ще е ползата да пазим голямата тайна?
Това засега и Кули не знаеше.
Малко след обяда камбанният звън ги изпрати по кабините. Смаяни се гледаха един друг, защото досега още не беше се случвало да ги приберат по кабините им през деня.
Както вървяха надолу по стълбата, Кули ги спря.
— Никой от нас не е виждал русия тип! Нека си мислят, че се е побъркал и сам е паднал в морето.
Бързаха по коридора и тъкмо се канеха да влязат в кабините си, когато някой излезе от сянката и застана пред тях.
Беше русият тип.
Джуди Максуел изпищя и сложи ръка пред устата си. Еспиноза се закашля. Лисицата се дръпна назад, Аш протегна отбранително ръка. Само Кули запази хладнокръвие. Обърна се към русия така, сякаш нищо не се беше случило на палубата.