— Надявам се, че сте доволни от нашата покорност?
Русият кимна.
— Капитанът сигурно ще я оцени. Моля, елате с мене в голямата зала.
Обърна се и тръгна пред тях по коридора.
Кули също се обърна и погледна Лисицата. Покерджията едва забележимо поклати глава.
— Иисусе! — запелтечи Джуди. — Как е възможно…
Аш стисна ръката й и тя замълча.
В залата, която беше едновременно столова и клуб, ги прие капитан Немо. Беше свеж и чист както винаги. Като изваден от кутия. Или от ковчег.
Капитанът им посочи няколко места. Самият той стоеше прав до малка масичка като на тържествено събрание. Липсваха само каната вода и саксията с цветя на масата.
Немо се усмихна — Кули беше убеден, че усмивката му е програмирана — и се облегна на масичката.
Гласът, с който им заговори, беше мек и приятелски:
— Привет на всички. Позволете ми да изразя задоволството си от разумното ви държание. Не можете да си представите колко неприятности можем да си спестим, ако така хубаво си сътрудничим. Макар че… всъщност едва сега ще навлезем в истински плодотворния етап на нашето сътрудничество. Искам да ви съобщя, че скоро ще започнем обща работа.
— Кога? — попита Кули.
— Скоро. Възможно е… след няколко часа.
В гласа му се таеше известна неувереност, което подтикна инспектора към размисъл. Тъкмо размисляше дали да продължи да кове желязото, да обстреля с нови въпроси капитана, когато Джуди стана и раздразнено го нападна:
— На вас може да ви харесва сътрудничеството, ама на мен не. Ама никак! И няма да правя нищо, докато…
Джуди беше далече, Кули не можеше да стигне до нея, да я предупреди. Притеснен се наведе напред, за да улови погледа на момичето. Какви дяволи са я прихванали? Бяха се уговорили засега да създават впечатление за съвършена лоялност.
Капитан Немо наведе глава.
— Докато? Случило ли се е нещо, мис Максуел?
— Случило се е — рече момичето твърдо. — Мис Хауард изчезна. Докато не се върне, няма да ви сътруднича. Дори и в този случай, когато знам, че… това, което вие искате, е в интерес на човечеството.
„Браво — помисли си Кули и доволен се облегна назад. — Джуди знае какво говори.“
Капитан Немо като че ли си отдъхна.
„Дявол да го вземе — ядосваше се Кули, — мисля за него, като че ли е човек. Може ли една машина да си отдъхне?“
— За съжаление, мис Максуел… наистина имаме малък проблем с мис Хауард. Не знаехме, а откъде ли можехме да знаем, че не бива да пътува по море. И най-малкото вълнение предизвиква подобни на алергия симптоми. Няколко пъти беше на системи и…
— Вие ще я убиете!
Капитан Немо пребледня.
— Как така ще я убием! Ние не сме убийци, мис Максуел. Убийци са тези, които с отпадъци и стотици още хранителни боклуци заплашват бъдещето на човечеството. Животът на мис Хауард не е в опасност. За съжаление не може да вземе участие в програмата ни, защото има нужда от постоянен лекарски контрол и не може да става от леглото… но…
— Лъжете!
— Любезна мис Максуел!
— Искам да я видя! Сигурна съм, че сте я убили и сте я хвърлили в морето!
Кули гледаше напрегнато. Най-напред Джуди, после само капитан Немо. Представа нямаше доколко е съзнателно това, което Джуди правеше, но го правеше прекрасно, трябва да се признае…
Капитан Немо пъшкаше, пристъпваше от крак на крак; безпомощно разтвори ръце, после изведнъж даде правилния отговор. На Кули му заприлича на неподготвен артист, който не си знае ролята и разчита само на суфльора.
— Мила мис Максуел, признавам, че възмущението ви е в известна степен оправдано. Искрено казано, мис Хауард изненада и нас. Ако знаехме, че до такава степен не понася плаването с кораб, можете да бъдете сигурна, че не бихме я взели с нас. Този, който я е подбрал, е допуснал груба грешка.
— Трябва да я пуснете на свобода!
— Сама знаете, че това е невъзможно. Можем да го направим едва когато завърши акцията ни. Дотогава жалко, но, колкото и неприятности да й създаваме с това, трябва да остане тук на кораба. Помислете за страданията на тези, които живеят край прокълнатото хранилище за смет! Помислете за страданията на идните поколения.
— Искам да я видя! Иначе няма да сътруднича с никого! Кълна се! Ще се кача на палубата и ще се хвърля във водата. Взривявайте ме, ако щете!
В гласа й звучеше напреднала степен на истерия. Кули потрепера. Пак го обля ужасът, че Джуди навярно не играе, а наистина е на ръба на нервен пристъп.
Капитан Немо клюмна глава, запелтечи, запристъпва от крак на крак, поколеба се. После изведнъж лицето му се проясни; погледът му излъчи разум.